Черепната кост лъщи като порцелан. Теменната и пластина е отстранена внимателно и края е поръбен със злато за да не дере на устните му. В очните ябълки са инкрустирани едри рубини, които блестят на калифорнийското слънце и затискат дупките. Детският череп се крепи на махагоновият плот с поставка от прозрачен планински кристал, култивиран така, че в горния си край да обхваща без луфт основата на черепа, а в долния да приляга меко, но стабилно на лъснатата махагонова плоскост. Това, което остава да опишем е идеално инкрустираната със сапфири и смарагди дръжчица, която някой би приел за прекалено крехка за да издържи цялата тежест на бокала. Не би го издържала, ако не бе от платинен кевлар.


Личността, или по-точно съществото, което надига черепа-бокал и отпива на малки глътки димящата смъртоносна отвара от най-отбраните билки и психотропни екстракти навремето бе най-интелигентния, можещ и знаещ, най-възвисеният и тачен сред кохортата от Висши архангели. Славният и Бляскав Сатанаил. Предводителят на Небесното войнство, Архангела, който се възгордя и реши, че е време да не слуша повече Отца. Брадатия, както го наричаше бе започнал да грохва, да губи причините и следствията, да се уморява от непосилните задачи. Най-важното беше, че е започнал да губи желанието, а това винаги е сигурен знак, че иска да се оттегля. И Сатанаил реши, че е дошло времето някой да наследи престола му. Да замени Отеца на людете и да постави ново начало. И до там се бе възгордял Бляскавия, защото така го наричаха, до там го бяха хвалили и въздигали групата на Падналите, че един ден реши да вземе властта Му. Мислеше се за новия Прометей когато даде забранения плод на познанието на онези две рошави маймуни в Едем и те, глупците в мигом се взеха за богоравни. Планът му за малко да успее, ако едната рошава маймуна не го издаде на Брадатия. Реакцията Му бе светкавична. Крилата им, неговите и на цялата кохорта паднаха отсечени безмилостно по най-показния и публичен начин. Церемонията се състоя на широкия централен площад на Едем и за да бъде пълно унижението един невзрачен чиновник им връчи новите назначения на казаните в пъкъла. С тях официално премахваха божествеността и им отнемаха божествената наставка ил от името.

Да кладé катранените казани, представете си какво унижение бе това за безграничното му честолюбие. Това бе немислимо и не се осъществи. Той, заедно с група от най-верните му подкупи един свисш и получи виза за сферата на земните. Пътя беше труден и некомфортен. Докато ръждивия контейнер за смет се носеше през необята на сферите в грозните, осакатени тела на групата започна странна трансформация. И ако копитата, острата животинска четина и кървавия поглед можеха да се понесат, то рогата им дойдоха в повече. Заради тях една свястна шапка не можеха да сложат. На Велвузел толкова му пораснаха, че при всяко движение ги удряше в ламаринените стени и вдигаше невъобразим шум. Опитаха се да ги отрежат, но те бързо израстваха и то още по-дълги. Хм, мислеше си Бляскавия. Само това ли можеш, брадати? Малко е. Не знаеш аз какво мога, но скоро ще разбереш. Обещавам ти. Само да се добера до Земята. Там грешниците ти се развъдиха като хлебарки на пролет. Много са, гладни са и са решителни. Още сам не знаеш какво си сътворил, но аз знам. Знам и скоро смятам да ти го покажа. Така си мислеше Сатаната докато пътуваше към сферата на грешните. Така си мислеше и когато Брадатия реши да изпрати най-свидния си – Сина да спасява изгубените души по земната твърд. Беше толкова сигурен, че ще го подкупи, ще го призове за своята кауза. Дори беше решен да го направи дясната си ръка. Трябваше само Йешу да се пресегне и да вземе всичките земни блага. Само да се пресегне. А той, глупакът предпочете страданието, представете си. Да пророкува, да цели и да чародейничи сред озверелите от несправедливост люде за да го омерзят, предадат на бичуване и разпънат. Същите тези люде! Това Сатана никога не го разбра.

Но не се отказа. Всеки провален опит го поучаваше и вместо да се обезвери, чувство, което му е непознато, го правеше още по-решителен и настойчив в преследването на Целта. Най-заслужаващата си според него цел – да свали Брадатия от престола и да се възцари над Необята. Неговата цифра беше две. Два са необходимите елемента за постигане на Целта. Единия добре го знае – човешка душа и впрегна цялата си енергия да я получи. По информация от Мефисто бе успял.

Но другия елемент още му убягваше. Инстинктивно чувстваше, че има нещо, дълбоко скрито от Брадатия, което го прави Бог. Нещо, което бе извън него и останалите. Нещо силно и изначално. Не можеше хей така, с един замах да обезслави и сгромоли цялата славна кохорта на олимпийските божества. И после да се справи почти без усилия и със славните римски богове и богини. Как стана това? Вярно, че вярата в езическите богове бе продиктувана повече от страх и чувство за самосъхранение, но силата им си оставаше безгранична и нерушима. А един новопръкнал се светец, дошъл сам и без поддръжници в градината им за една нощ отне цялата им сила, слава и ги срина в праха на Ада. От къде идваше силата му? Тези въпроси тормозеха Сатаната до деня в който мургавия Оргич не му подшушна, че Брадатия е извикал лично Гавраил и го води сам на някъде. Инстинкта пак подейства и му каза, че ще получи Втория отговор.

И той разбра. Кълнатата двоица отговори бе завършена. Вече няма пречки да осъществи Пъкления план, който подготвя две хиляди години.

- Довeди ми Мефистофел! – прогърмя заповедта му.

продължава