Един човек
Един човек срещна друг човек. Беше късно, свечеряваше се. Двамата не се познаваха, така ми се стори.
– Ти кой си? – попита единият.
Другият мълчи.
– Виждал съм те. Ти си от отсрещния блок, често пушиш на терасата на осми етаж, нали?
Мълчание.
– Добре, на седми етаж. Познах ли?
Оня не говори.
– Не искаш да общуваме, добре. Просто забелязах, че те познавам. Щом не ти е приятно, да се разминем като културни хора. Между другото, ти си простак. Така смятам. И аз, и цялото ми семейство така смятаме.
Онзи кимна и продължи по пътя си. Сякаш прие леко тежестта на определението, което му е дадено.
Двамата се разминаха. Разделиха се с поглед, който не насърчаваше втора среща.
Единият беше мълчаливец. Не говореше с думи.
Другият – простак. Общуваше с клюки.
Така и не разбрах напълно, докато ги гледах и слушах, кой от тях беше простак и кой – мълчаливец.
Дадох си сметка, че аз съм един от тях.
Или пък съм и двамата.
Стана тъмно и не можех да ги различа. Беше време да се прибирам. Кой ли от нас щеше да влезе вкъщи?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Георгиев Все права защищены
