Един човек
Един човек срещна друг човек. Беше късно, свечеряваше се. Двамата не се познаваха, така ми се стори.
– Ти кой си? – попита единият.
Другият мълчи.
– Виждал съм те. Ти си от отсрещния блок, често пушиш на терасата на осми етаж, нали?
Мълчание.
– Добре, на седми етаж. Познах ли?
Оня не говори.
– Не искаш да общуваме, добре. Просто забелязах, че те познавам. Щом не ти е приятно, да се разминем като културни хора. Между другото, ти си простак. Така смятам. И аз, и цялото ми семейство така смятаме.
Онзи кимна и продължи по пътя си. Сякаш прие леко тежестта на определението, което му е дадено.
Двамата се разминаха. Разделиха се с поглед, който не насърчаваше втора среща.
Единият беше мълчаливец. Не говореше с думи.
Другият – простак. Общуваше с клюки.
Така и не разбрах напълно, докато ги гледах и слушах, кой от тях беше простак и кой – мълчаливец.
Дадох си сметка, че аз съм един от тях.
Или пък съм и двамата.
Стана тъмно и не можех да ги различа. Беше време да се прибирам. Кой ли от нас щеше да влезе вкъщи?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Георгиев Всички права запазени
