6 окт. 2013 г., 22:07

Един добър човек 

  Проза » Рассказы
1914 0 22
2 мин за четене

ЕДИН ДОБЪР ЧОВЕК

 

            Сами останаха дядо Тошко и баба Ташка. Запиляха се по чужбините децата им, повлякоха и внуците, спомина се котката им, и така. Ама погаждаха се двамката и доколкото пенсиите даваха, се опитваха да си угаждат.

         Него ден, като си изядоха попарките, баба Ташка уми купичките и току примърка:

            - Айде, Тошко, да идеш до пазаря, ако е дал Господ пресен сафридец, там за около половин кило да купиш, а?

            Ухили се дядото, бръкна под матрака, измъкна 5 лева от семейния фонд и наметна якето. Изпрати го баба Ташка до вратата и таман да влезе в асансьора, му заръча:

           - И да не се заседнеш в кафенето, чу ли!

Кимна дядо Тошко с глава и асансьорът го понесе надолу.

           Близо беше пазарчето, не мина и половин час и го посрещна бабата на врата, а той с празни ръце и ухилен до ушите.

            - Де ти рибата, бе Тошко? Нямаше ли?

         - Риба имаше, жена, ама добър човек срещнах – продължи  да се хили дядо Тошко.

            - Как тъй, бе мъжо – изви гласец бабата и чу следния разказ:

        - Добре, че рано излязох - та сварих. На дъното на касата беше останало само. Излезе точно 600 грама. Платих си аз и кат минавах покрай кафенето, гледам, седи там отвън на масата един човечец. „Чакай”, си викам аз, да поседна, някоя друга дума да разменя, че то с теб ни за политика, ни за мачове мога да си приказвам. Таман поседнах и ми се примоли човечецът, едно кафе да го почерпя. Не те лъжа, Ташке, само за него кафе купих, а кога излязох, ни него, ни рибата.

            - Бре, не думай – сопна му се бабата – не ти ли омръзна, все ти да си карък!

            - Чакай, ма Ташке, чакай да чуеш! Вървя си аз към къщи и си мисля, „пък може гладен да е бил човечецът”. Наближавам нашия вход и гледам, котето, ма Ташке, онуй малкото, шареното, с вирнатата опашка. Гризе две пресни сафридчета, досущ като тези, последните, дето ги купих аз. Добър човек е бил, Ташке, слушай кво ти казвам и тури там една леща, че я, обед стана!

© Лордли Милордов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??