Един добър човек
ЕДИН ДОБЪР ЧОВЕК
Сами останаха дядо Тошко и баба Ташка. Запиляха се по чужбините децата им, повлякоха и внуците, спомина се котката им, и така. Ама погаждаха се двамката и доколкото пенсиите даваха, се опитваха да си угаждат.
Него ден, като си изядоха попарките, баба Ташка уми купичките и току примърка:
- Айде, Тошко, да идеш до пазаря, ако е дал Господ пресен сафридец, там за около половин кило да купиш, а?
Ухили се дядото, бръкна под матрака, измъкна 5 лева от семейния фонд и наметна якето. Изпрати го баба Ташка до вратата и таман да влезе в асансьора, му заръча:
- И да не се заседнеш в кафенето, чу ли!
Кимна дядо Тошко с глава и асансьорът го понесе надолу.
Близо беше пазарчето, не мина и половин час и го посрещна бабата на врата, а той с празни ръце и ухилен до ушите.
- Де ти рибата, бе Тошко? Нямаше ли?
- Риба имаше, жена, ама добър човек срещнах – продължи да се хили дядо Тошко.
- Как тъй, бе мъжо – изви гласец бабата и чу следния разказ:
- Добре, че рано излязох - та сварих. На дъното на касата беше останало само. Излезе точно 600 грама. Платих си аз и кат минавах покрай кафенето, гледам, седи там отвън на масата един човечец. „Чакай”, си викам аз, да поседна, някоя друга дума да разменя, че то с теб ни за политика, ни за мачове мога да си приказвам. Таман поседнах и ми се примоли човечецът, едно кафе да го почерпя. Не те лъжа, Ташке, само за него кафе купих, а кога излязох, ни него, ни рибата.
- Бре, не думай – сопна му се бабата – не ти ли омръзна, все ти да си карък!
- Чакай, ма Ташке, чакай да чуеш! Вървя си аз към къщи и си мисля, „пък може гладен да е бил човечецът”. Наближавам нашия вход и гледам, котето, ма Ташке, онуй малкото, шареното, с вирнатата опашка. Гризе две пресни сафридчета, досущ като тези, последните, дето ги купих аз. Добър човек е бил, Ташке, слушай кво ти казвам и тури там една леща, че я, обед стана!
© Лордли Милордов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Усетих прегръдката ти, Calli
-
Благодаря за пожеланията, Лидия!
-
Мило и весело ми стана. Дано има повече такива хора - като твоите герои и като теб. Благодаря за настроението.
-
Благодаря ти, че го сподели, Еia!
-
Разказ с Чудомиров привкус.
Много ми хареса! -
Привет, наборе purko!
-
Свежо късо разказче изпълнено с доброта и християнщина.
Поздрави! -
Да бяхме всички като дядо Тошко, земята щеше да е Рая. Привет, Ласка!
-
добър е бил човечецът
-
То и едното, и другото от душата идват, Сневра.
-
Ех , Лордли, умееш ти и да разсмееш и да поразплачеш.Поздрави!
-
Хубав ден, Дани!
-
Когато са двама, страшно няма!
И хубавотно и лошото по-равно се дели.
Усмивка от слънчева Варна -
Да ти са живи и здрави добряците, Лина. В днешните времена имаме нужда от повече такива примери. Весел ден
Добро да е утрото и весел денят ти, Санвали! -
Имам ги двама такива, все намират в случващото им се добро, не престават да се трудят и усмихват, и да са ми опора и пример. Живеем на един телефонен разговор разстояние. Понякога след като се чуем се чудя: да плача ли, да се смея ли, косите ли да си скубя; такива ми ти работи, Лордли Поздравявам те за разказа. Ани много добре е обяснила в коментара си какво изпитва човек след прочита му.
-
Добро, слънчево утро, добър Лордли!
-
Ехе-е-е, колко много усмивки Елена (Helius). Една в повече от мен в това слънчево утро.
Не знам защо се получава така Anabell, не го правя умишлено. Може пък да е ген 
-
-
Добротия
-
Пък си вярват! Усмихна ме!
-
за toxin!
-
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
