И така внезапно в полет неумел, завчаска хвръкнахме нагоре към луната. И в миг забравих всичко лошо в този ден,усетих нова тръпка непозната. Затворих аз очи и истински се впуснах в един безкраен лунен ден. И бях щастлива,чувствах те до мен,усещах близост и любов във този ден. В едната си ръка държах се с тебе в другата-един голям кокос. И бавничко летяхме към луната,качили се на крилете от любов. Бавничко почувствах топлината и в миг усетих порив нов. Исках всичко да забравя и само с теб на тръпката да се поддам,хвърчейки там-високо в небесата до последна капчица да се отдам. И ето стъпихме и на луната,която беше скрит копнеж. С ръчички уловихме ний мечтата,която ни превърна във стремеж. А в ръце държах кокосовия орех-символ на доверие,любов. Един голям кокос донесох на луната-символ е на нашата любов. И гледайки луната чудно,сгушила се в тебе с зов,две тела в едно се сляха,заслепени от любов.И сякаш тя ни стигна,чувствах се доволна от това,исках този миг вълшебен да запазя и някой ден отново,с теб да споделя. Мечта ли беше туй или реалност? Наистина ли бяхме там? Знам само че докоснах рая,хвърчейки на крилата от любов...