Но бе късно за мислене. Изстрелите бяха привлекли и други животни и хора.

При него вече бяха два раптора. Той изкара калашника и започна да стреля. Изминаха десет минути, през които рапторите стояха настрана. Тогава Алексей тръгна да бяга в някаква посока като хвърли димка. Успя да им се изплъзне. Стигна до някакво селище. Едва се обърна и разбра, че е в територията на местното племе, вече бе ударен и вързан.  Местните го отведоха при вожда. Той нареди да го оставят в една колиба, докато реши какво да прави с него.

В същото време Иво и Борис видяха пушек и се насочиха натам. Бе малко село с не повече от 20 сламени къщи. Те решиха да проверят какви хора живеят там. Воините бяха пред къщите, не се виждаха деца.

- Тук има нещо. Такъв ред е военен, очакват атака от нещо. - каза Иво.

- Не е така, виж  там в десния край. Какво е това, което са повалили? - каза Борис.

- Не мога да различа,  да отидем да видим! - каза Иво.

И тръгнаха натам.

Когато стигнаха, видяха удивителна картина.

- Какво, по дяволите, та нали са непобедими, а това е Ти-рекс. - каза Борис.

- Да, но е хванат от местните и явно ще става на ядене. - каза Иво.

- Да се връщаме в лагера. Ще съобщим и ще дойдем, може местните да са ни от голяма полза. - каза Борис и тръгнаха към лагера...

- Това е с повече хромозоми и то от типа XYY, това значи, че страда от така наречения „Свръх мъж”, той е по-висок от средното и много агресивен. - каза Емо. - Аз отивам да намеря Крум, че ми трябва за нещо, пък и не съм излизал от лагера. Чао, Яворе.

- Чао и внимавай!

          Емо излезе, отиде до мястото с колите и моторите и взе своето Peugeot 102. Излезе от гаража, настъпи газта и усети вятъра в косите си. Почувства се свободен за пръв път от години и си спомни детството. Как караха същия мотор в Белоградчик, за нощните ходения до магазини. Така успя да се махне от гадната реалност, за миг. Но този миг му вдъхна сила. Той отиваше към главната сграда.

Стоян вървеше към своята стая, разбит от истината. Оставаха му два гадни коридора, когато чу мяукане. Това не бе обикновено мяукане, напомняше му нещо от детството. Обърна се в посоката и видя своя стар познат от детството. Струваше му се, че сънува. Та това бе Иван Кирчев. С него бяха като братя и ето го тук. Той можеше да му помогне. Кирчев му направи знак да продължи и да мълчи, като му посочи камерите. Стоян продължи и влезе в стаята си заедно с трима гости - Крум, Ники и Кирчев.

- Радвам се да те видя, братле. - каза Стоян.

- И аз! - каза Иван. - Я кажи какво е положението?

- Ами, държат семейството ми. Аз съм по компютърна поддръжка. - каза Стоян.

- Стаята не се подслушва и не се гледа, защо? - попита Ники.

- Не мислят, че някой ще им противоречи. - каза Стоян.

- Ще ти помогнем, но и ти на нас. - каза Крум.

- Как да се измъкнем от тук и това ли е главната сграда? - попита Ники.

- О, не, това е периферна сграда, в главната не може да се влезе от армия. Тази е може би на 3-4 място по важност. Ще ви покажа на компютърна графика къде сте и как да излезете - каза Стоян.

- Това е лошо, значи сме се заблуждавали. - каза Иван.

- Тихо, някой идва. - каза Ники.

- В шкафа, бързо! - каза Стоян.

          Влязоха двама охранители, единият с куче. То започна да се върти около шкафа и да скимти.

- Какво има, Джони? - попита охранителят кучето. - Чакай да проверя.

- И сега? - попита Ники.

          Докато го казваше, Иван отнесе единия охранител. Другия повали със ножа си, а кучето уби.

- А сега я втасахме. Да се махаме. Стояне, идваш с нас, ако ти се живее. Ще се наложи и семейството ти да вземем, още сега! - каза Иван и прибра ножа си.

- Те не са в тази сграда, ще мислим за тях малко по-късно. А сега, след мен - каза Стоян с притеснение.

          Излязоха от стаята, като Ники и Крум се облякоха като охранители. Стигнаха до изхода и излязоха от сградата. Там имаше огромна войска, която бе точно срещу тях, на около два километра.

- Бързо към колата. - каза Ники.

          Пред тях паркира Йоанна с колата си.

- Качвайте се! - каза тя.

          Те се качиха, а след тях тръгна армия от над 2000 различни същества.

- Дай газ, настигат ни! - каза Крум.

- Твърде тежки сме, аз и Кирчев слизаме, ще вземем другата кола, иначе ще ни хванат. - каза Ники. Те  слязоха и се озоваха пред гората.

- Остават около 100 метра и сме при колата. - каза Ники.

          Тъкмо влязоха, когато се появиха съществата. Те влязоха, Ники заключи вратите и установи, че ключовете са паднали на два метра пред колата.

- Опа, сега ще има бой. - каза Ники.

- Това не бе предвидено. Но няма да се дам лесно, а и колата е бронирана. - каза Иван.

          Чу се ужасяващ шум и всички същества изчезнаха. Ники взе ключовете, запали и тръгна по посока на шума. Там бяха арабите, заедно с Илия и се биеха срещу тези същества. Секунда след виждането на тази картина Илия бе ранен в ръката и крака.

- Да го приберем. - каза Иван.

- Добре - каза Ники и започна да заобикаля всичко. Прибраха го и тръгнаха към гаража. Като оставиха другите да се бият.

          Емо се изгуби в гората и бе хванат от нинджи.

В същото време в лагера се събраха всички, освен Алексей и Емо.

- Двама липсват. Ще мислим за тях след малко. Стояне, отидете да приберете семейството ти, заедно с Крум. Аз ще се погрижа за брат ми да се върне в България. В това състояние тук е безполезен. - каза Иван.

- Добре.Тръгваме, Стояне. Дано можеш да бягаш, че няма време. - каза Крум.

- Да отида с тях, Крум успяха да хванат, а мен не. Ще съм им полезен. - каза Ники.

- Не, ти ми трябваш да намерим другите двама. - каза Иван.  - С нас ще дойде Явор.

- Добре. Кога тръгваме? - попита Явор.

- Когато се стъмни. - каза Иван. - Сега вечеряйте, че после няма да има време.

Крум и Стоян тръгнаха да приберат семейството му. Около половин час по-късно излязоха Явор, Иван и Ники, след като пратиха със самолет Илия към България... И решиха да отидат при месното племе, да видят там дали не е някой от техните. Според предавателите им Емо бе в някаква сграда, а Алексей - при местните.

- Отиваме при тях, но с мир. Никакви изцепки, само ако много се наложи. Те може и да помогнат за унищожението на Чък и компания. Разбрано? - каза Иван.

Нямаше време за отговор. Местните вече бяха при тях с насочени срещу тях стрели. Ники по навик насочи пистолетите към тях. Иван просто хвърли оръжията и вдигна ръце. Другите направиха същото. Местните ги вързаха. И ги поведоха към селото. Там ги чакаше цялото племе. Бе се наредило от двете страни на пътя. В края бе вождът. Те вървяха бавно. Тогава Иван видя познат човек. Той също го забеляза, излезе в средата на пътя падна на колене и каза:

- Багатуре, Тангра да ви пази дълго!

- Какво правиш тук, в това племе ли реши да живееш? - каза Иван.

- Да, сега ще говоря с вожда, той е разбран човек, или поне се надявам.

- Дано, защото голяма опасност има за света. А никога не бих те очаквал тук. - каза Иван.

- Светът е малък, ти ми го каза преди години!

- Така е. Говори с вожда, ние идваме с мир, но ако се наложи, скъпо ще продадем живота си! - каза Иван.

- Отивам!

- Не знаех, че си багатур. - каза Ники.

- Бях, преди две години и то за малко, обучаващ, той е един от най-добрите ми ученици и приятел, откакто сме родени.

- Ясно, а няма ли си име? - каза Ники.

- Има, Ивайло. - каза Иван.

- А вече си имаме двама Ивайловци, един полицай и един Багатур. - каза Ники.

- Ето, връща се, но явно вождът не е като него. - каза Явор.

- Съжалявам, вождът не е съгласен. Иска да се биете с неговите воини, тогава ще ви изслуша. Един от вас срещу двама негови воини. Вие ще сте вързани, а те с оръжия. - каза Ивайло. - Ще загинете, а иначе ще бъдете пленници един месец и после ще ви пуснат или убият.

- Ще се бия с тях, но кажи на вожда, че е страхливец и дори така ще го победим. Освен това двама от нас ще се бият. Така че вождът да приготви четири човека, двамата по-добри воини ще са срещу Ники, а вождът и по-слабият -  срещу мен. Кажи му го и нека знае, че сме дошли с мир, но ще се бием до пир! - каза Иван.

- Добре! Дано Тангра ви помогне! - каза Ивайло

След по-малко от две минути вождът дойде със тримата си най-добри воини. Лицето му издаваше, че е бесен.

- Ако победят, ще ги чуя, иначе ще бъдат храна за кучетата. Преведи им го, Ивайло. - каза вождът.

- Няма нужда да превежда, но ти не си никакъв вожд, щом се биеш срещу мирни хора. - отвърна му Ники.

- Сега ще видите! - каза вождът. - Първо смешният ти приятел, после ще се разправим и с теб.

- Четирима срещу един вързан. - каза Ники и плю в краката на вожда.

- Да. - каза вождът и нареди да се освободи място.

- Ивайло, ще се намеся, но не веднага. Кирчев ми е нужен жив. Имай предвид, че скъпо ще си плати вождът тази глупост! - каза Ники.

- Гледайте как умират кучета! - каза вождът и нареди на тримата си воини да нападнат Иван. Той бе с вързани ръце, но бе успял да освободи краката си, а те не го знаеха. Пръв нападна най-дребният и слаб. Бе много изненадан от това, че вместо да се пази от меча му, Иван се насочи към него. Реши, че лесно ще го победи, но вместо това преряза въжето на ръцете му. Тогава бе отнесен с крак и мечът му бе взет от Иван. Всички настръхнаха. Другите двама му влязоха едновременно. Но Ники свали единия, а другият просто бе намушкан с меча, но не смъртоносно, а показно.

- Да продължаваме ли? - каза Ники на вожда.

- Стига, ще ви пусна и ще ви изслушам. - каза Вождът, още невярващ на очите си.

- Благодаря на Тангра, че ти помогна в този час, Кирчев. Сега вече вождът няма да ви закачи, той държи на думата си! - каза Ивайло с усмивка.

- Дано, защото май имаме наш човек при вас. Освен това съществата от острова са създадени с цел унищожение. - каза Иван.

- Ало, Шефе, Борис е. Имало е ужасно сражение в Русия, два милиона загинали и над 200 000 от тези същества. Използвали са лазер, за да ги убият. Това е, оставям те. - каза Борис по радиостанцията.

- Ясно. Ще се върнем довечера. - отговори Иван.

 Те влязоха в палатката на вожда. Бяха му гости.

- Какво търсите при нас? - попита ги Вождът.

- Търсим помощ и един човек. - каза Ники - не търсехме война.

- Каква помощ?

- Ами за побеждаване на онези същества, които изяждат всичко живо.

- Нямам сила за борба срещу тях!

- Тогава съм объркал, че може да помогнете. Искаме си човека. Пленили сте го днес.

- Имам двеста обучени воини и петстотин човека общо. Как да ви помогнем, като сами едва оцеляваме!?

- Скоро няма да сте живи, тези същества няма да ви питат. Ако искате да оцелеете, ще трябва да си помогнем взаимно.

- Дори да ви помогна, какво ще спечеля, освен мъртви воини?

- Май не ме разбра, вожде, ако не помогнете - умирате, ако помогнете - може и да оцелеете.

 -Ще помисля, човекът си е ваш. Елате утре по това време, за да ви кажа отговора си.

- Може ли да вземем един ваш човек?

- Кой?

- Ивайло, или както вие го наричате ходещия по жени.

- Вземете го. Утре ви чакам, а сега да хапнем.

Те продължиха да му обясняват положението, когато влезе върховният жрец. Той бе европеец, може би немец. Висок и строен, сравнително млад.

- Кои са тези? - попита той.

- Гости, от България. - отвърна му не вождът, а Ники и продължи разговора, но на немски. - А вие вероятно сте  жрецът.

Жрецът  потръпна. Не бе чувал немски от над двадесет години.

- Какво търсите на острова? - попита той на немски.

Ники му обясни положението накратко.

- Ще говоря с вожда, най-вероятно ще ви помогнем! - каза той със сериозен вид.