Стоя на ръба... Колко ли неща, започващи по подобен начин сте чели?! За себе си не знам, но от повтаряне ми звучи банално.

И така... Аз съм на ръба, до там бях стигнала. Чакам си и си мисля. Какво чакам, си е моя работа, а мисля, защото... Какво се прави на един ръб, особено ако гледаш надолу?! Точно така - мисли се. И аз, като един посредствен и предсказуем човек, мисля. Какво мисля - да видим; ръбът си е ръб и да го гледам, и да не го гледам, побутвам го леко с крак и от него падат малки отломки (или думата е отломъчета), като сцените по филмите.

Все повече се убеждавам, че нещата не са само в сценария на режисьора и след това на екрана - нещата се случват.

Мисля за неизвестното... На кой му е необходимо? Гледам напред - свят, как по- точно да го определя. Гледам го и знам, че е в неизвестното, както и аз, но ние сме Хаос, а неизвестното извън моя обсег за неизвестно, до края е Аболют... Или не знам за какво говоря и това е игра с думите, но ме кара да се чувствам по-интелигентна, Ха! Началото е страшно...

И ако досега не сте разбрали какво правя на тоя ръб - смятам да скачам. Но предпочитам да подраматизирам малко повече и без това имам време, а аз съм жена - трябва да почеша самочувствието си. Въпросът е там, че няма никой около мен, който да вика ,,Спри! Ще поговорим, не трябва, спри!’’. Не, няма, сама съм, дааа, от известно време съм сама... Началото е страшно!

Пак гледам надолу - скоча ли, нещата се променят, поне за мен. Ако не скоча - скука, трябва да има нещо повече...

Ами ако няма?! Ако всичко е... Това. Закуска, обед, вечеря - между тях объркани чувства, въпроси за любов и щастие, дни, седмици и...

Щастие... Все си мисля, че е доста разтегливо понятие... Какво е?! Сега, в този един момент, аз съм щастлива, а ако не бях. Нямаше да съм тук.

Ръб... Ръбът е краят на скалата. Абе, какво толкова, мислих достатъчно, стига толкова, скачам. Поеми дъх, началото е страшно, затвори очи, началото е страшно, едно, началото, две, е, три, страшно. Звук на птички в ушите ми, удар в твърда повърхност, пeтите ми се набиха... Такъв е ударът от 1 метър височина, особено ако си с тайна надежда да полетиш. Че то не било страшно...

Ръб... Стоя на ръба...