Красиво нежно безумие, потапящо крехкия спомен.
Големи искрящи очи. Да, аз виждам самотно отчаяние,
чакащо някой да го спаси. Поредният ден.
Минавам, а до мен самотен бездомен скитник, скитащ из улицата.
Виждам големите му искрящи очи, а душата му сякаш иска да полети.
Поглеждам го. Не ми казва нищо. Знам, че го боли.
Огромна несподелена любов се е заковала навсякъде.
Качвам се в трамвая.
Поглеждам през прозореца - красивата дъга, оплетена в небеса.
Съзирам лицата на хората в поредното им ежедневие.
Група момичета се качват в трамвая, поглеждам ги, усмихвам се.
За миг се спрях в един поглед, след това отново погледнах дъгата.
Погледнах отново, този поглед ме наблюдаваше, изтръпнах.
Сега вече знаех... чист и откровен кристален поглед, който очакваше да му отвърна.
Нима беше толкова лесно, да събера смелост и да задържа дъха си.
Беше едно момиче, в един случаен ден.

Случаен ден, дойде за мен или за нея не зная.
Аз не спирах да я гледам, когато тя ме погледнеше, аз обръщах поглед.
Беше толкова истинско. Страхувах се да не разбере, че исках да погледна в очите ù.
И когато погледите ни се срещнаха, аз изпитах спокойствие.
Вълнувайки се аз все още се страхувах. Но не спирах да се вглеждам.

О, този ден беше най-прекрасният, от толкова години насам.
Един случаен ден, в един случаен трамвай, аз срещнах случайно една непозната.
Красива, блестяща, неотразима. За мен - тя беше кристално чиста.
Усмихвайки се, но не на мен, аз изпитах раздразнение, защото аз нямаше с кой да се усмихна.
Нямах смелост да заговоря момичето, което задълба толкова навътре в душата ми.
Дълбоко в себе си, щастието и страхът  - ме поразиха.
Трябваше ли да се страхувам, до нея нямаше момче, беше само с приятелките си.
Не знаех нищо, а исках да знам всичко.
Почувствах се толкова малък и си пожелах, един ден да я заговоря.
Красива е и аз се влюбих, от първия миг, от нейния първи поглед.

Случаен ден, дойде за мен или за нея не зная.
Аз не спирах да я гледам, когато тя ме погледнеше, аз обръщах поглед.
Беше толкова истинско. Страхувах се да не разбере, че исках да погледна в очите ù.
И когато погледите ни се срещнаха, аз изпитах спокойствие.
Вълнувайки се, аз все още се страхувах. Но не спирах да се вглеждам.

Да знаех, че сега ще почувствам болката, ако тя не изпитва същото, което аз таях.
От първия поглед разбрах, че и тя ме харесва, но ако не беше сама...
Страхувах се да говоря, страхувах се да говоря пред теб...
Виждайки онези очи.
Всеки ден си задавам едни и същи въпроси.
Погледът, който пречупи всички съмнения.
Това е толкова чисто.
Кристален поглед. За мен или за нея.
Дочаках и този ден.
За да застана пред една надгробна плоча и да кажа:
Срещнах момичето, тя е последната.
След нея не ще има други.
Ако тя не ме поиска, аз ще остана завинаги сам.
Знам, че тя е последната.

Случаен ден, дойде за мен или за нея не зная.
Аз не спирах да я гледам, когато тя ме погледнеше, аз обръщах поглед.
Беше толкова истинско. Страхувах се да не разбере, че исках да погледна в очите ù.
И когато погледите ни се срещнаха, аз изпитах спокойствие.
Вълнувайки се, аз все още се страхувах. Но не спирах да се вглеждам.

 Кристален поглед. За мен или за нея. Не зная.
 Но аз дочаках и този ден.

              На Яна - с най-искрени пожелания