Красиво нежно безумие, потапящо крехкия спомен.
Големи искрящи очи. Да, аз виждам самотно отчаяние,
чакащо някой да го спаси. Поредният ден.
Минавам, а до мен самотен бездомен скитник, скитащ из улицата.
Виждам големите му искрящи очи, а душата му сякаш иска да полети.
Поглеждам го. Не ми казва нищо. Знам, че го боли.
Огромна несподелена любов се е заковала навсякъде.
Качвам се в трамвая.
Поглеждам през прозореца - красивата дъга, оплетена в небеса.
Съзирам лицата на хората в поредното им ежедневие.
Група момичета се качват в трамвая, поглеждам ги, усмихвам се.
За миг се спрях в един поглед, след това отново погледнах дъгата. ...