Заспиваш неусетно изморен от тежкия ден. Отваряш очи, привидно спокоен. Спокойствието изчезва бързо, намираш се сред житата. Паника! Оглеждаш се и някъде там съзираш мен. Стоя насред житата и те чакам да дойдеш. Тръгваш, вече уверен, че не си в някой кошмар. Почти си стигнал до мен и побягвам. Викаш името ми и тръгваш след мен. Объркан си. Къде отивам? Защо бягам? Обръщам се за миг да видя къде си.  Изоставаш! Чакам те! Когато вече си съвсем близо, аз пак тръгвам да бягам. Викаш! Молиш се! Бягаш! Не те чувам или просто не искам. Последното, което виждаш, е усмивката ми. Но защо се смея? Падаш на земята изтощен. Не можеш да ме догониш.

Това е разказ за един сън. Сън на мой познат. Сън, определящ чувствата и желанията. Сън, това е просто сън...