13 мая 2007 г., 15:50

Една история

1.4K 0 0
1 мин за четене
"Имало едно време"... Не звучи ли малко стряскащо за теб. Разказвам не за онзи или онази, или за някой друг. Става дума за една уж истинска любов. Родена, живяла и умряла. Без щастливия край, дори изобщо без щастие.
Наранена, разбита, нещастна, един ден Любовта решила да се скрие. Криела се, мушкала се в миши дупки, далече, много далече от хората. А те, горките, не спирали да я търсят и търсят. Решението и да отмъсти за нейната болка и несполучие я озлобило до безкрай. Докато един ден се появила при хората и започнала да дава своите "дарове". Дала на всички - на един несподелена любов, на друг нещастие, на трети... Тя била толкова коварна със своите действия и сюрпризи, че при мислите си тя ранявала и най-коравосърдечния човек, който можел да съществува някога...
До ден днешен тя е мъртва. Но се предава като легенда от поколение на поколение. Разказват хората как нейните действия оставили следа във времето и как тя продължава да рянява невинни сърца. Идва, омайва те с неземната си красота, оплита те в мрежите си така, че да не можеш да избягаш, ранява те и си тръгва тихо както е дошла - без обяснение и без причина. А ти се луташ със своите неволи, рониш сълзи по миналите ти мечти, докато тя пак не се върне и не направи същото, което направи с теб, и с мен, и с всеки друг, усетил нейната сладка отрова...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Баротева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...