9 мар. 2011 г., 13:35
4 мин за четене
Тръгнах сама навън. Бях уморена от цялата динамика покрай мен и имах нужда просто да тръгна и да не се върна известно време.
Макар че вътрешно в себе си знаех много добре къде отивах. Колкото и да тръгнах със самозаблудата, че отивам някъде си... аз знаех накъде вървя. Отивах при Него. Мъжа с главно „М” за мен. Този, който промени душата ми, мислите ми, мен самата....
Ходех при него по-често отколкото трябваше. Той беше забраненото в моя живот и най-вероятно затова ми беше толкова сладък. Ходех често, за малко, но достатъчно.
Знаех, че той е против това. Но аз бях неговият начин да се почувства мъж. Бях тази, която го обичаше, която го глезеше, която трепереше над него... Бях тази, пред която не биваше да се отпуска, не биваше да показва чувства... тази, пред която трябваше да е твърд и безчувствен.
Да, позволяваше си от време на време да се отклони от поставените условия, но осъзнавайки грешката си, подхождаше грубо отново и отново.
Но аз го обичах. И ходех при него. Обичах начина, по ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация