Аз съм една мечта, издялана от гранит. Не, не съм камъкът. Аз съм искрата, по-точно - снопът искри изпод длетото на Ангел. А Ангел е име на мъж. Не на ангел. Около шейсетте, но много жилав, препатил, преминал през много дребни и по-важни борби, за да освободи накрая мен, мечтата, с това длето. Цяло лято чука гранита. Дяла едрите късове, които нормален човек не може дори да претъркули. А той ги повдига и ги реди един върху друг, от двете страни на пътеката към гаража. Не че има кола, но нали нещо, преди да стане, трябва да бъде мечта. И къщата му е хубава. Триетажна. По собствен проект и с много личен труд вложен. Първият етаж - обширен хол. Тук някога трябва да се сложи камина. Три спални с широка тераса - на втория, до където достига асма. А третият етаж - истинска приказка! Уж таван, а целият в дървена ламперия. Прясно лакирана. И голям кръгъл прозорец, който гледа към обширния двор. Казваше, че го е направил за дъщеря си, като стане студентка. Голяма дървена маса заема почти цялата ...