В спокойното село Могила живееше седемнадесетгодишната Мария, която бе единственото младо момиче в околността. Всички я имаха за прелест, никой не смееше крива дума да и́ каже – хубостта само хубост заслужава.
Девойката бе по-красива от всички блудници, които присъстваха в сънищата на отрудените мъже. Млади и стари бяха готови да скочат в огъня за нея, без да знаят, че той я изгаря отдавна. Една рана бе захапала сърцето и́ – нямаше си родители.
Стефан и Николина Иванови се споминаха след дълго боледуване, станало истинска мистерия за местните лекари. Веднъж се върнаха от полето, тръшнаха се като ударени от гръм и ходенето по мъките започна. Какви ли лекарства не им дадоха лечителите – нищо не помогна. Когато възможностите свършат, идва смъртта.
Мимето отиде на погребението, въпреки че сред старците цареше суеверието, че деца не трябва да посещават такива места. Нямало да им върви в живота... Бабини деветини! Болката и щастието са две напълно противоположни вселени.
Момичето изплака оке ...