Една споделена любов
За Моника този ден беше като всички останали - само малко по-студен може би. Месецът беше такъв, какъвто е бил миналата година по същото време. Какъвто ще бъде и следващата.
Февруари. А датата, аналогично на месеца, беше четиринадесети, както предната година, както идната, както след десет години.
- Само сърцето ми не следва аналогия - прошепна с посинели от студ устни момичето. - Преди една година то беше обвито от нежната пелерина на любовта, а сега... Сега паяжините на безстрастието го оплитат. Предишният огън се превърна в лед. Но и ледът е красив - с една по-особена, ледена красота, чийто блясък отрезвява влюбените глупци. Обичат ме! Защо? Аз не мога да обичам...
Монологът беше прекъснат от грубия глас на нощния пазач:
- Докога смятате да стоите тук? Последният влак тръгна преди половин час. Празник е, няма ли да си ходите или чакате някой?
- Чакам...
- Но чак след два часа ще пристигне влакът от София.
- Аз не чакам него...
- Друг влак няма да идва тази вечер ...