Една вечер
Наближаваше 6 часа. Мариана се приготвяше за поредната вечер навън. Беше тежка седмица. В училище беше затрупана от работа. На всичкото отгоре Иво, „красивото” момче от горния клас се мотаеше с „оная курва”, което я натъжаваше изключително много. Тя все още беше онова наивно детенце, относно всякакви „чувства”. Може би защото ги ценеше. Никой не знае. И тя самата не знаеше. Това, което 16-годишното момиче знаеше беше, че довечера щеше да си прекара страхотно. Само трябваше да излъже техните. Какво пък – „ще спи в Петя”. А и родителите й нямаше за какво да се притесняват. Тя не пиеше, не пушеше... и така, тя се приготвяше за вечерта...
Проблеми с техните нямаше. Само едно „И умната!” изглеждаше прекрасно. Само Иво да я беше видял... Но, той щеше да е с „курвата”. И все пак, това нямаше значение.
Срещнаха се с Петя на Попа. Оттам – биричката. Не беше от хората, които се наливаха, но пък седмицата беше тежка. И така, с бира в ръка и с най-добрата си приятелка, тя пое по пътя към въпросния апартамент. Някакъв приятел, на Петя, правеше купонче. И така, нещата вървяха... Нечовешката музика, хубаво пиене ( не прекалено, поне не от нейна страна...). И така... в един момент видя познато лице - Иво. Тя можа само да се усмихне. Осъзна, че й е трудно да стане от стола. До него, от двете му страни, стояха верните му приятели. По едно време осъзна, че я повдигат. Носеха я в другата стая. Изведнъж се озова на пода. Обърна се...Един от приятелите му я блъсна отново. „Искаш ли да се позабавляваме, кукло?” Така се обърна към нея нейният „възлюбен”. Тя не можеше да проумее какво става. Искаше да каже „чакай малко, недей така...” Но не успя...
Гавриха се с нея около три часа. Накрая, тя стоеше на земята, посинена, не можеше да помръдне. Така до сутринта. Никой не влезе да й помогне. Дори и Петя... Тя просто си пиеше, забавляваше се. Чак на сутринта, едно невзрачно момче случайно отвори вратата. Видя я, помогна й да се облече, и я закара до болницата.
И така, след две години, на абитуриентския й бал, тя се появи в най-обикновена рокля. Родителите й можаха да си позволят единствено да наемат инвалидна количка, за да не я носи баща й, както обикновено правеше... Това беше резултата от забавлението на Иво. И докато тя седеше на количката и се чудеше накъде ще я поведе живота оттук нататък, Иво стоеше на препълнения от радостни абитуриенти, родители, пияни приятели училищен двор, засмуквайки цигарен дим. Погледите им се срещнаха за миг, но младежът просто извърна глава. А Мариана просто се замисли - какво ще прави оттук нататък... Едно беше сигурно, тя не искаше повече да е в тежест на родителите си... Беше го решила... На следващия ден щеше да изпълни плана си...
Los Angeles,
13.11.2008 Никола Кондов
© Никола Кондов Все права защищены
жестока е истината....