Едно неизпратено съобщение!
Здравей, Джейн!
Така ще започна,малко официално, много банално и име измислено.
Знам, че в момента си повдигнала онази игрива,тънка веждичка в знак на учудване.Става ми смешно, като си го представя.И сигурно, отново през главицата ти се стрелва мисъл обявила ме за луда.
Но и така става.Луда.Тъжна, изкривена от болка.
Луда съм, че ме е страх да застана срещу теб!Да срещна зеленият ти поглед!Страх, че ще се смаля в тези искрящи очи и ще се разпадна.Забравила дори и своето име...но и без това не си спомням коя бях.В бурята на нашите отношения, изгубих собственото си аз.Не, не съм агресивна и няма да нападам.Искам да ти говоря, като на любим.На любим човек, който ми се иска да се заблуждавам, че съм за теб.Да ти кажа колко ми липсваш,колко много те обичам.Искам да усетиш как всеки ден те мисля.Да видиш, как всяка секунда превъртам лентата на наши стари разговори.Как дългата ти липса се е превърнала във въображаемо присъствие, с което се смея, водя спорове и мечтая.Наистина полудявам!Знам, че аз бях тази, която си тръгна и всеки ден се питам.Как можах?Как не използвах своя инат,за да не правя тази грешка?А точно обратното...
Но бях вече много уморена или заслепена.Убедена,че много съм се борила,че много съм давала, а ти с лекота ме отметна.Не се оправдавам или обвинявам.Нали за това ти пиша?Някога не успях,сега да ти обясня.Тогава просто забравих, че ако не искаш да скъсаш завинаги връзка, като нашата толкова силна.Трябва не да се учиш, а да си роден със силата да обичаш,прощаваш и даваш.Да даваш без да чакаш някакво си,благодаря.Добре, че тези глупости,които пиша не са на лист,защото той сега щеше да се размазва от сълзите,които не мога да спра.Смешно, но когато се разделихме не ми се плачеше.Толкова горда и убедена в правотата си.А ден след ден в самота този лед се чупеше и топеше,докато не потекоха морета от сълзи.
Липсвам ли ти?О, колко ми се иска да е така...
Всеки ден имам възможност да чувам за теб.Как обикаляш красиви места,как се срещаш с нови хора,как раздаваш своите усмивки...само на тях.И тогава въображаемата ти,се превръщаш в другото ми аз и започваха обвинения...
Няма да продължа!Вече и клавишите не виждам.Просто исках да кажа - Обичам те,сестрице!Независимо, че сме толкова далечни.Независимо,че вече няма да сме като преди сестри,приятелки,двете половини на цялото.Пораснахме!
Обичам те завинаги!
Повече няма да го кажа!
И този мейл, няма да изпратя...
© Десислава Кънева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Бих го пратила, бих се срещнала, бих говорела и ако ме отсвирят, ще знам, че аз съм направила всичко, което мога. Да, съвети лесно се дават, всеки решава сам за себе си...Но "Животът е като въздишка кратък, животът е като въздишка къс" Ан Филип
-
Изпрати го, изпрати го... Съвети от страни лесно се дават. Ами ако всичко вече е казано? Включително и това тук написаното е казвано, разбрано, пращано, отговаряно. Трена на живота си върви а чувсвата остават до коловоза. И с тях оставаме и ние. Може би и е време Деси също да се превърне в зомби? Тяло без дух. Е, Деси, готова ли си да станеш зомби? Може да продължи месеци, може години, може и цял живот. Не бой се. Ние всичките сме зомбита. Вървим клатейки се през живота и мърморим "изпрати го, изпрати го..."
-
Прекрасни сте!Прегръщам ви!!!
-
Анабел, точно така, браво!!!
-
Съвет от мен към всички хора, когато нещо ви боли, споделете го, дори да ви се присмеят, кажете на някого, че го обичате, за да не съжалявате утре, когато ще е...много късно. По-добре да ви се присмеят...ами ако само това чакат и ви прегърнат. Срамът от отхвърляне се преживява някакси, щастието не трябва да се пропуска!!!
-
Благодаря
! Но,не само страх е преграда между тези сестри 
А наистина си изплакох сърцето,докато пишех това единствено "Едно неизпратено съобщение" -
Изпрати го...веднага!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Не искам да превръщам това прекрасно място във вестник "Лична Драма".Но се радвам,че хора като вас ме докоснаха.B(Виктор) ако трябва да бъда честна опитвала съм да се зомбирам,но май е като специалната дарба,която искаш да си получил
да творите себе си и нека музата да бъде с вас