Едно неизпратено съобщение!
Здравей, Джейн!
Така ще започна,малко официално, много банално и име измислено.
Знам, че в момента си повдигнала онази игрива,тънка веждичка в знак на учудване.Става ми смешно, като си го представя.И сигурно, отново през главицата ти се стрелва мисъл обявила ме за луда.
Но и така става.Луда.Тъжна, изкривена от болка.
Луда съм, че ме е страх да застана срещу теб!Да срещна зеленият ти поглед!Страх, че ще се смаля в тези искрящи очи и ще се разпадна.Забравила дори и своето име...но и без това не си спомням коя бях.В бурята на нашите отношения, изгубих собственото си аз.Не, не съм агресивна и няма да нападам.Искам да ти говоря, като на любим.На любим човек, който ми се иска да се заблуждавам, че съм за теб.Да ти кажа колко ми липсваш,колко много те обичам.Искам да усетиш как всеки ден те мисля.Да видиш, как всяка секунда превъртам лентата на наши стари разговори.Как дългата ти липса се е превърнала във въображаемо присъствие, с което се смея, водя спорове и мечтая.Наистина полудявам!Знам, че аз бях тази, която си тръгна и всеки ден се питам.Как можах?Как не използвах своя инат,за да не правя тази грешка?А точно обратното...
Но бях вече много уморена или заслепена.Убедена,че много съм се борила,че много съм давала, а ти с лекота ме отметна.Не се оправдавам или обвинявам.Нали за това ти пиша?Някога не успях,сега да ти обясня.Тогава просто забравих, че ако не искаш да скъсаш завинаги връзка, като нашата толкова силна.Трябва не да се учиш, а да си роден със силата да обичаш,прощаваш и даваш.Да даваш без да чакаш някакво си,благодаря.Добре, че тези глупости,които пиша не са на лист,защото той сега щеше да се размазва от сълзите,които не мога да спра.Смешно, но когато се разделихме не ми се плачеше.Толкова горда и убедена в правотата си.А ден след ден в самота този лед се чупеше и топеше,докато не потекоха морета от сълзи.
Липсвам ли ти?О, колко ми се иска да е така...
Всеки ден имам възможност да чувам за теб.Как обикаляш красиви места,как се срещаш с нови хора,как раздаваш своите усмивки...само на тях.И тогава въображаемата ти,се превръщаш в другото ми аз и започваха обвинения...
Няма да продължа!Вече и клавишите не виждам.Просто исках да кажа - Обичам те,сестрице!Независимо, че сме толкова далечни.Независимо,че вече няма да сме като преди сестри,приятелки,двете половини на цялото.Пораснахме!
Обичам те завинаги!
Повече няма да го кажа!
И този мейл, няма да изпратя...
© Десислава Кънева All rights reserved.
Svetlanal,Anabell напълно съм съгласна с вас,но в едно съм сигурна,ако първо не възтановиш душевния си мир могат да станат и по- големи каши 
