Здравей, Джейн!
Така ще започна,малко официално, много банално и име измислено.
Знам, че в момента си повдигнала онази игрива,тънка веждичка в знак на учудване.Става ми смешно, като си го представя.И сигурно, отново през главицата ти се стрелва мисъл обявила ме за луда.
Но и така става.Луда.Тъжна, изкривена от болка.
Луда съм, че ме е страх да застана срещу теб!Да срещна зеленият ти поглед!Страх, че ще се смаля в тези искрящи очи и ще се разпадна.Забравила дори и своето име...но и без това не си спомням коя бях.В бурята на нашите отношения, изгубих собственото си аз.Не, не съм агресивна и няма да нападам.Искам да ти говоря, като на любим.На любим човек, който ми се иска да се заблуждавам, че съм за теб.Да ти кажа колко ми липсваш,колко много те обичам.Искам да усетиш как всеки ден те мисля.Да видиш, как всяка секунда превъртам лентата на наши стари разговори.Как дългата ти липса се е превърнала във въображаемо присъствие, с което се смея, водя спорове и мечтая.Наистина полудявам!Знам, ...