Едно необичайно лято 3

              Нее, по-скоро бях влюбен, но не си го признавах.

              След няколко дни се обади Артемис по мобилния

- Петър, нали помниш къде живея , мама и татко те канят на вечеря и искат да се запознаят с теб. Заповядай в 19 часа, чакаме те.

Тръпки ме побиха, като  студент хванат да преписва от пищовите си.

Дежурните цветя, бонбони, узо и позвънох по домофона.

- Идвам Петър - глсчето на Артемис

Щрак, щрак, отключи входната врата и увисна на врата ми.

- Не мърдай, целувам аз - смееше се и целуваше.

Поднесох подаръчетата. Противно на очакванията ми за надменни гърци, родителите й бяха земни хора. Баща й като по-млад е работил в Америка, изучил се, спечелил и обратно в Гърция, майка й в Администражията на Кметството,... културни и образовани хора, и не правеха  като че ли разлика по народности, само майка й ме попита

- Ти Петро, православен християнин ли си.

А баща й допълни

- В Америка живеехме заедно хора от целия свят, добри и лоши има във всяка нация.

Сякаш се укоряваха, че Артемис не е завършила по тяхна вина агрономство в България.

- На Артемис си и остана влечението , хобито към цветя, дървета, сама поддържа всичко в градината, е може би детската мечта така се удовлетворява, но юрист в Кантората ни е по-сигурно.

Артемис само поклати глава, очие й сякаш се напълниха със сълзи, неосъществена мечта...

                Концертът на Евгения Манолиду свърши сред бурните овации на публиката. Тръгнахме да се пребираме пеша, коментирахме таланта й, музиката, вървяхме притиснати един в друг.

- Знаеш ли, че аз живея ей тука - спряхме пред къщи и смотулевих неловко

- Така ли, не знаех, и няма ли да ме поканиш - пророни тя

- О да, извинявай, ...Заповядай, това е моята къща 

Автоматичното осветление се включи  като минавахме по  плочника, приказката бе пълна като запръска и поливната система, разноцветно светлинки играеха във водното огледало. Сега го загледах и аз, ами то било великолепно, къде съм дрямал до сега, или забързан за някъде не съм му обръщал внимание

- Петро превъзходно,... това как,... това ти ли - вълнуваше се тя - Прекрасно е, искам и аз такова езерце...

Усещах ръката й да ме гали под късия ръкав на ризата 

- Къде да седнем, тук на площадката ли или вътре

- Ох , където и да е ,... само искам да си до мен - шепнеше тя

Сервирах мелба във високи чаши, от уредбата струеше  тихичко  нежна модерна музика, над нас небето с огромните си звезди... Земен рай и за мен, когто има някой да хареса старанието ти да направиш нещо интересно. . От уредбата вечесе носеше любимият ми  Крис Риа...

Пристъпяхме нежно един до друг, очите ни пламтяха от възбуда, телата ни не бяха безучастни...

Скоро пренесохме танца на спалнята...

Зажаднелите ни за любовна ласка голи тела играеха своя танц...

                Свежото утро ни завари в полудрямка и все още преплетени под завивките, после се изтягахме мързеливо като домашни котараци.

Гледахме се един-друг с питащи очи, няма да е поредното разочарование, нали... От нас зависи, ще се вслушваме един в друг, ще се обичаме, ще си имаме две деца или ако искаме повече...

- За кво си мислиш Петро - прошепна тя

- За същото за което си мислиш и ти, и отговорът е ''Да''...

- Наистина ли - засмя се тя и ме целуна

- Наистина, всичко  бе написано на челцето ти и от там го прочетох и за това казах да... Не вярваш ли, виж тогава

Отхвърлих завивката и се заборичкахме. Скоро само лекото  поскърцване на леглото издаваше какво правим.

 Вече на закуска попитах сериозно.

- А ти обади ли се на родителите си, че няма да се прибереш

- А ти как мислиш, разбира се, че се обадих, така и аз и те ще са по- спокойни,... може да съм голяма, но за тях  аз си оставам тяхното малко момиченце и винаги им съобщавам къде съм и ако трябва искам разрешение.

                И отново сме под чадъра на морето,  пийваме с наслада фрапето, докато няма все още много плажуващи.

-- Имам  няколко дни отпуска, хайде да идем на вилата ни в околностите на Рафина,... само двамата ще сме, мама и татко така решиха '' Този път без нас...''

Вила, ама истинска вила, като селско училище от соца, както се казва, а не  две тенекии зачукани една в друга и '' Ние имаме вила '' , или както в една карикатура, вила за сено забувена в морския пясък и надпис'' Имале вила  с изглед към морето ''

Полубуржоазна подредба, изпипано и чисто, подредено педантично, бих добавил.

А изгледът към морето е главозамайващ, а отзад борова и евкалиптова гора, след нея са лозята и имоти на други собственици. Кога успяват, подредени гроздове, напръскано и коловете белосани... за учудване няма трева за ляк, какво се чудя, нали това е рабоа  и на наши сънародници дошли да изкарат някое друго евро.

Вътре в двора на вилата  огромно смокиново дърво, няколко маслинови, лимонови, портокалови, мандарини и финикови палми за украса с жълтите си плодове.

- Знаеш ли кой е градинарят тука,... кой аз - смееше се тя и се потупваше по гърдите - Отначало ми беше трудно, тежичко за жена, исках да се оправдавам, че нямам време, но желанието надделя, намирах време за всичко и уморена заспивах.

Щипнах я по бузките, докато се усети по гърдичките и побягнах из окосената трева, тя ме подгони и играта стана интересна. Тъкмо да ме хване притичвах зигзагообразно

- Не успяяя - виках по детски

- Само да те хвана и ще видииш...

Предадох се. Учестеното ни дишане и туптенето на сърцата ни вещаеше друга игра.

Целувахме се , търкаляхме се заедно в тревата, като в приказката '' Два пъти аз от долу, един път мечката отгоре...'' гледахме с насмешка голите си тела и разхвърлените дрехи...

             Артемис отклони предложението ми за таверна.

- Ела, имам по-добро предложение, ще ти покажа моето любимо място от вилата, а така в домашни одежди ще ни бъде  и приятно и забавно, хайде...

И ме поведе към мансардния етаж. Холът излиза на огромна тераса, спалня, друда стая, трета изглеждаща като офис-стая, та чак и кухня  с плъзгаща се врата, баня-тоалетна. И навсякъде цветя, зеленина, даже и огромните листа на филодендрон се подаваха от ъгъл в хола.

Артемис сръчно прибра тентата , и... прекрасна гледка към морето, сякаш е в краката ти, само ни дели живият подрязан плет в края на двора. Луната бе направила своята пътека в безкрайната морска шир. Артемис ме прегърна, загледана и тя в безкрая, сякаш го виждаше за пръв път

- Харесва ли ти - тихичко прошепна тя - А сега погледни нагоре...

Нагоре, купища звезди трепкаха в небето, сякаш лекия бриз ги люлееше...

- Наистииа прекрасно., завиждам ти - прошепнах и аз, и я целунах нежно

- Сега морето е спокойно, но някой път ще ти покажа бурното море, все едно вълните се разбиват долу в оградата, и величественио и страшно... Ела да ти покажа хербария си.

В стаята-офис, по стените закачени картини-пана, отдолу надпис наименование на латински, два албума отново хербарии на масичка. Сред книгите в библоитеката се мъдри малка аптекарска двублюда везна, тази пък детска играчка какво прави тук.

Тя забеляза погледа  ми

- Подарък от татков колега, трябва да претеглиш точно доброто и злото, нали вече съм юрист, малко символика... А ти не огладня ли момчето ми, хайде да ми помогнеш

- Избра ли къде да седнеш нс терасата

- Не, не съм, чакам ти да посочиш любимото си място...

- О нее, нямам такова, сядай където искаш, милият ми той

              Пийвахме бяло вино. Погледът ми шареше из цветята на терасата, ето удоволетворението на мечтата й, цветя навсякъде,  дървета и храсти на двора, лозето и портокалите...

Н нещо ми щракна из главата, пийнах вино, загледах морето, после звездите, отново цветята, кротко седналата в мен Артемис,... сякаш ми отдаваше топлина и доброта...

Мдаа, избистри се идеята ми, защо да няма мечтаното фиторио, магазин за цветя и украса, дръвчета, е няма да е продавачка, а собственичка... но ще има много цветя.

Вечерта мина  в приповдигнато настроение, с шеги, целувки и закачки.

- Не е ли време да се местим в спалнята - през смях  предложи Артемис - Ще хванем калъп на този диван, усещам го  в готовност така като седя в тебе.

- Артемиис, ох че не ми се спи - разсмях се и аз

Пренесохме романтиката в спанята.

През огромния прозотец звездите  любопитно надничаха, лунна светлина  на загадъчност  бе 

по стените,... пред нас тихото море в очакване.

Телата ни се извиваха в някакъв див ритъм, замираха за миг и пак продължаваха...

Свеж полъх донесе мирис на море, разцъфнали цитруси и на много, много любов...

                Огромното слънце безпардонно изгря и се настани в спалнята, сякаш казваше '' Хайде немирници, ставайте, нов весел ден ви очаква ''

Скитахме до обяд по плажната ивица, пръскахме се с вода или се гмуркахме да поплуваме.

Вечерта отново съзерцавахме лунната пътека и звездите, шепнехме си нещо, дали мъчтаеме полугласно, страх ли ни беше .

Бровните дни се изнизаха като миг

- Сега трябва да поработим, да напълним тези касетки с лимони и портокали за заведението. Леля все казва,'' защо да купувам от пазара, твоите са по-хубави, а и това е възнаграждение за труда ти Артемис ''

Погледнах я, да не би по-особено, защото тя взе да се оправдава

Заведението е на леля, и плажа, и паркинга. Преди много години баща им, дядо ми,  е купил тези места, новите къщи над шосето са на негов  парцели, а къщата срещу заведението е на леля и мъжа й, той е капитан на кораб, а ние с братовчедка ми работим всяко лято в него, има още едно момиче студентка, работим и трите където е по-натоварено, даже и в кухнята, срамна работа  няма, нали.

Отметнахме и тази задаче по брането.. Натоварих касетките в джипчето й и обратно към Атина.

                  А идеята ми за фиторио не ми даваше мира. Ще се обадя на дядо...

следва...