Действащи лица:
БАЩА
СИН
Място на действието:
Едно безразлично море
Време на действието:
някога…
Прожектора бавно осветява сцената, където има басейн. Бащата и синът плуват в басейна. Водата е нормално хладна и бурна, каквото трябва да бъде едно море.
БАЩА:
Точно така, първо едната ръка и после другата. Бавно и ритмично.
СИН:
Студено е, ще измръзна.
БАЩА:
Студено е само в твоите представи. На мен защо не ми е студено?
СИН:
Ти си свикнал. Цял живот плуваш. Аз УМИРАМ от студ!
БАЩА:
И ти ще свикнеш. Само не трябва да се отказваш. Ето, хвани се за ръката ми и си почини.
Синът хваща подадената му ръка. Поглежда баща си с неприязън и упрек.
СИН:
Освен това е толкова бурно. Тези вълни ще ни погубят. Не можахме ли да почакаме да утихне!?
БАЩА:
Няма да утихне сине, повярвай ми. По-бурно ще става. И по-студено. Почина ли си?
СИН(раздразнено):
Но, татко, защо въобще тръгнахме? Не можахме ли да си останем на топло в къщи?
БАЩА:
До сега го крих от теб, но ето, че дойде времето да ти го кажа. (след кратка пауза) Това е нашия дом, нашето време. Това е живота ни. Плувай!
СИН(невярващо):
Как!? Ами онова спокойно място, край камината, какво беше?
БАЩА:
Кое, гнездото ли? Там се излюпи и укрепна. Сега… (след пауза) сега започва истинския ти живот. Движи се по-ритмично. И никога не оставай без въздух в дробовете си. Така, лява ръка и десен крак, после дясната и левия крак.
Сина изведнъж спира сякаш не иска да продължи.
СИН (много саркастично):
Но какво искаш да кажеш? Че никога няма да се върнем, ТАКА ЛИ!?
БАЩА:
Къде да се върнем? В гнездото ли? Ти ще се върнеш, но аз… Аз едва ли.
СИН(тревожно):
Защо, татко? Ти къде ще идеш? Нали няма да ме оставиш сам!?
БАЩА:
Разбира се, че няма да те оставя! Плувай де. Лява ръка, десен крак. После дясна ръка и ляв крак…
Сина започва отново да плува, но с явно нежелание.
БАЩА:
Гнездото … ех, едно време и аз се излюпих там. (след кратка пауза) беше хубаво време, безгрижно и весело. И мен баща ми ме учѝ да плувам. Виж какъв майстор на бруса съм станал, а!? И ти ще се научиш, и по-добър от мен ще станеш. Трябва само да продължаваш без да спираш. Ще видиш…
Двамата продължават да плуват в морето, което става още по-бурно и негостоприемно. Приближава буря и се чува гръм.
СИН:
Но ето, че се задава буря, татко. Какво ще правим?
БАЩА:
Ти да не се страхуваш, че ще се намокриш? Морето не винаги е лазурно и топло. Всъщност повечето пъти ще ти се налага да се бориш с вълните и шибащия вятър. Така, че се подготвяй. Лява ръка…
СИН:
… десен крак, дясна, ляв крак! Запомних го вече. Не ми го повтаряй повече, моля те! Аз кога ще се върна в гнездото?
БАЩА:
Когато се научиш да плуваш. Тогава ще намериш Пътя и Спътницата. Всъщност заедно ще го намерите. А може и собствено гнездо да си изградите. Така правим ние, морските хора.
СИН:
Никога няма да се науча на това проклето плуване. Ще се удавя, или ще ме изядат морските чудовища. Ще видиш!
БАЩА:
Но ето, че вече плуваш доста по-добре. Още малко и ще ме задминеш. Я, какъв широк замах си придобил! И за кои морски чудовища говориш? За тия ли малки и незначителни рибки, дето си показват извитите перки наоколо?
СИН:
Това са акули и съвсем скоро ще заситят глада си с нас.
БАЩА:
А ти си човек. Морски вълк и повелител на моретата. Избраникът на съдбата и страшилището за морските твари. Не го забравяй никога и никоя акула или кит няма да ти се опрат! А сега продължавай да плуваш и не ми хленчи повече.
Бащата се обръща и замахва енергично срещу бурята, вълните и всичките стихии. Синът му го последва примирено, без да протестира.
След кратка пауза, през която шумът от бурята намалява, а светлината от прожекторите се увеличава и става по-мека.
БАЩА:
Видя ли, че я преживяхме тая буря? Сега по-добре ли е? И вълните утихнаха.
СИН:
Ех, че е приятно след толкова водовъртежи и режещи мокри ножове да се поплискаш на воля по гръб. И акулите изчезнаха.
БАЩА:
Казах ти, че ще се научиш. Но никога не спирай! Може би, само, когато излюпиш малкото си, тогава може да поспреш.
СИН:
Спомена за някаква спътница. Къде е тя, кога ще я срещна?
БАЩА:
Ще я срещнеш, спокойно. И когато я видиш веднага ще я познаеш.
СИН:
Ти позна ли мама веднага?
БАЩА:
Охо, и още как! Още същата вечер се опознахме… Но сам ще разбереш това. Морето е топло и мамещо, лекия бриз ще ви гали, а на плажа ще си играят малки рачета.
СИН:
Как да не му се прииска на човек да плува в такова море! Ще ми кажеш ли къде е то?
БАЩА:
Ще го намериш, но затова трябва да плуваш. И да не спираш.
Двамата продължават мълчаливо да плуват. Следва още една кратка пауза през която прожекторът намалява още светлината си.
БАЩА:
Хъм! Не мислех, че е толкова близо. Това отпред остров ли е?
СИН:
Остров е. Но някак си тъмен и страшен. Черни гарвани обикалят около високия му връх. А от върха излиза черен дим. Зловещо е, татко.
БАЩА:
Има ли две големи палми, от двете страни на мрачния му връх? Като рога на сатаната, има ли?
СИН :
Не ме плаши, татко. Защо питаш?
БАЩА:
Е, ти не се плаши де! Само ми кажи стърчат ли двете дървета и дима излиза ли право нагоре, като зимно време от комин при безветрие.
СИН:
Има палми и димът излиза право нагоре. Точно както казваш, татко… И сега, какво!?
БАЩА(примирено):
Е, това беше. Аз пристигнах сине. Почакай да се хвана малко за раменете ти. Само малко, да поотпочина. Хей сегинка ще дойде големия кит и ще те пусна. Само да дойде…
СИН(тревожно):
Не искам да ме пускаш, татко! Дръж се за мен, аз ще плувам. Ще отплуваме от това злокобно място. Ще намерим топлото море с игривите рачета. Ще видиш колко хубаво ще си живеем там!
БАЩА:
Ще го намериш сине, знам, че ще го намериш. Ще си щастлив там и ще съградиш своето гнездо. Със Спътницата ще го съградите. Само, че моя път свърши до тук. Много морета съм пребродил и свят съм видял. Ето, че усещам гърба на големия кит под нозете си. Ето…
СИН(със силен вик):
ТАТКО!
БАЩА:
Сбогом, сине! И не спирай да плуваш…
Светлините бавно изгасват
ЗАБЕЛЕЖКА НА АВТОРА: Гласът на бащата трябва да бъде спокоен и уверен.
© Атеист Грешников Все права защищены