Действащи лица:

БАЩА

СИН

Място на действието:

Едно безразлично море

Време на действието:

някога…

Прожектора бавно осветява сцената, където има басейн. Бащата и синът плуват в басейна. Водата е нормално хладна и бурна, каквото трябва да бъде едно море.

БАЩА:

Точно така, първо едната ръка и после другата. Бавно и ритмично.

СИН:

Студено е, ще измръзна.

БАЩА:

Студено е само в твоите представи. На мен защо не ми е студено?

СИН:

Ти си свикнал. Цял живот плуваш. Аз УМИРАМ от студ!

БАЩА:

И ти ще свикнеш. Само не трябва да се отказваш. Ето, хвани се за ръката ми и си почини.

Синът хваща подадената му ръка. Поглежда баща си с неприязън и упрек.

СИН:

Освен това е толкова бурно. Тези вълни ще ни погубят. Не можахме ли да почакаме да утихне!?

БАЩА:

Няма да утихне сине, повярвай ми. По-бурно ще става. И по-студено. Почина ли си?

СИН(раздразнено):

Но, татко, защо въобще тръгнахме? Не можахме ли да си останем на топло в къщи?

БАЩА:

До сега го крих от теб, но ето, че дойде времето да ти го кажа. (след кратка пауза) Това е нашия дом, нашето време. Това е живота ни. Плувай!

СИН(невярващо):

Как!? Ами онова спокойно място, край камината, какво беше?

БАЩА:

Кое, гнездото ли? Там се излюпи и укрепна. Сега… (след пауза) сега започва истинския ти живот. Движи се по-ритмично. И никога не оставай без въздух в дробовете си. Така, лява ръка и десен крак, после дясната и левия крак.

Сина изведнъж спира сякаш не иска да продължи.

СИН (много саркастично):

Но какво искаш да кажеш? Че никога няма да се върнем, ТАКА ЛИ!?

БАЩА:

Къде да се върнем? В гнездото ли? Ти ще се върнеш, но аз… Аз едва ли.

СИН(тревожно):

Защо, татко? Ти къде ще идеш? Нали няма да ме оставиш сам!?

БАЩА:

Разбира се, че няма да те оставя! Плувай де. Лява ръка, десен крак. После дясна ръка и ляв крак…

Сина започва отново да плува, но с явно нежелание.

БАЩА:

Гнездото … ех, едно време и аз се излюпих там. (след кратка пауза) беше хубаво време, безгрижно и весело. И мен баща ми ме учѝ да плувам. Виж какъв майстор на бруса съм станал, а!? И ти ще се научиш, и по-добър от мен ще станеш. Трябва само да продължаваш без да спираш. Ще видиш…

Двамата продължават да плуват в морето, което става още по-бурно и негостоприемно. Приближава буря и се чува гръм.

СИН:

Но ето, че се задава буря, татко. Какво ще правим?

БАЩА:

Ти да не се страхуваш, че ще се намокриш? Морето не винаги е лазурно и топло. Всъщност повечето пъти ще ти се налага да се бориш с вълните и шибащия вятър. Така, че се подготвяй. Лява ръка…

СИН:

… десен крак, дясна, ляв крак! Запомних го вече. Не ми го повтаряй повече, моля те! Аз кога ще се върна в гнездото?

БАЩА:

Когато се научиш да плуваш. Тогава ще намериш Пътя и Спътницата. Всъщност заедно ще го намерите. А може и собствено гнездо да си изградите. Така правим ние, морските хора.

СИН:

Никога няма да се науча на това проклето плуване. Ще се удавя, или ще ме изядат морските чудовища. Ще видиш!

БАЩА:

Но ето, че вече плуваш доста по-добре. Още малко и ще ме задминеш. Я, какъв широк замах си придобил! И за кои морски чудовища говориш? За тия ли малки и незначителни рибки, дето си показват извитите перки наоколо?

СИН:

Това са акули и съвсем скоро ще заситят глада си с нас.

БАЩА:

А ти си човек. Морски вълк и повелител на моретата. Избраникът на съдбата и страшилището за морските твари. Не го забравяй никога и никоя акула или кит няма да ти се опрат! А сега продължавай да плуваш и не ми хленчи повече.

Бащата се обръща и замахва енергично срещу бурята, вълните и всичките стихии. Синът му го последва примирено, без да протестира.

След кратка пауза, през която шумът от бурята намалява, а светлината от прожекторите се увеличава и става по-мека.

БАЩА:

Видя ли, че я преживяхме тая буря? Сега по-добре ли е? И вълните утихнаха.

СИН:

Ех, че е приятно след толкова водовъртежи и режещи мокри ножове да се поплискаш на воля по гръб. И акулите изчезнаха.

БАЩА:

Казах ти, че ще се научиш. Но никога не спирай! Може би, само, когато излюпиш малкото си, тогава може да поспреш.

СИН:

Спомена за някаква спътница. Къде е тя, кога ще я срещна?

БАЩА:

Ще я срещнеш, спокойно. И когато я видиш веднага ще я познаеш.

СИН:

Ти позна ли мама веднага?

БАЩА:

Охо, и още как! Още същата вечер се опознахме… Но сам ще разбереш това. Морето е топло и мамещо, лекия бриз ще ви гали, а на плажа ще си играят малки рачета.

СИН:

Как да не му се прииска на човек да плува в такова море! Ще ми кажеш ли къде е то?

БАЩА:

Ще го намериш, но затова трябва да плуваш. И да не спираш.

Двамата продължават мълчаливо да плуват. Следва още една кратка пауза през която прожекторът намалява още светлината си.

БАЩА:

Хъм! Не мислех, че е толкова близо. Това отпред остров ли е?

СИН:

Остров е. Но някак си тъмен и страшен. Черни гарвани обикалят около високия му връх. А от върха излиза черен дим. Зловещо е, татко.

БАЩА:

Има ли две големи палми, от двете страни на мрачния му връх? Като рога на сатаната, има ли?

СИН :

Не ме плаши, татко. Защо питаш?

БАЩА:

Е, ти не се плаши де! Само ми кажи стърчат ли двете дървета и дима излиза ли право нагоре, като зимно време от комин при безветрие.

СИН:

Има палми и димът излиза право нагоре. Точно както казваш, татко… И сега, какво!?

БАЩА(примирено):

Е, това беше. Аз пристигнах сине. Почакай да се хвана малко за раменете ти. Само малко, да поотпочина. Хей сегинка ще дойде големия кит и ще те пусна. Само да дойде…

СИН(тревожно):

Не искам да ме пускаш, татко! Дръж се за мен, аз ще плувам. Ще отплуваме от това злокобно място. Ще намерим топлото море с игривите рачета. Ще видиш колко хубаво ще си живеем там!

БАЩА:

Ще го намериш сине, знам, че ще го намериш. Ще си щастлив там и ще съградиш своето гнездо. Със Спътницата ще го съградите. Само, че моя път свърши до тук. Много морета съм пребродил и свят съм видял. Ето, че усещам гърба на големия кит под нозете си. Ето…

СИН(със силен вик):

ТАТКО!

БАЩА:

Сбогом, сине! И не спирай да плуваш…

Светлините бавно изгасват

ЗАБЕЛЕЖКА НА АВТОРА: Гласът на бащата трябва да бъде спокоен и уверен.