Липсва ми. Нещо ми липсва. Зеленото в очите ти в онзи светъл ден? Не, отдавна превъзмогнах това.  Ала нещо ми пречи сега и що е, не знам. Винаги нещо липсва. Винаги нещо няма да е както трябва, няма да е перфектно. Само първите неща са истински - първото докосване, първата целувка, първото приятелство, първата любов. Нататък чувството не е същото. То е просто преповтаряне на стар, изпокъсан от паяжините на миналото, материал. Нищо няма да е както преди. Знам, сега обичам друг, но нещо пак ми липсва. Обичам ли го истински? Да, обичам го безкрайно много. Ала истински ли е? Не знам. Защото нещо все ми липсва.

Една приятелка казва "Вярвам, че чувствата никога не отминават. Дори и да продължиш напред, те си стоят там." Склонна съм да се съглася с нея. Животът отминава и тече и никого не чака. За да течеш и ти с него, трябва да се пуснеш по течението, но отминалите чувства никога няма напълно да отминат. Просто ти ще ги задминеш по течението на живота. А понякога ще се случва да ги посетиш отново по странни стечения на обстоятелствата. Но това е кръговрата. Миналото ни е дадено, за да се връщаме при него от време на време, макар и болезнено неприятно. 

Винаги нещо ще ни липсва. Може би няма най-подходящ за нас, просто ние си решаваме, че е така. Да цениш някого повече от друг, значи да не уважаваш Природата. Всяко човешко същество, с което сме се срещнали, е важно нито повече, нито по-малко. То ни е дало урок завинаги. Ако не спазим нашето обещание към Природата, което сме дали преди да се появим, а то е именно да си вземаме поуки от липсите... ще бъдем празни. Болката ще задмине радостите, а удоволствията ще изчезнат. Ние сме цели и без тези липси. В душите ни нещо липсва, ала това е ефектът на липсата. Никога не можеш да очакваш кога ще те порази и колко. Липсата е неминуема, но значи ли това, че няма смисъл да продължим напред? Пред нас са поставени толкова много други липси, които сме предназначени да изживеем! По-добре по-късно да съжаляваме за тях, отколкото сега.