16.03.2014 г., 19:32  

Ефектът на липсата

995 0 3
1 мин за четене

Липсва ми. Нещо ми липсва. Зеленото в очите ти в онзи светъл ден? Не, отдавна превъзмогнах това.  Ала нещо ми пречи сега и що е, не знам. Винаги нещо липсва. Винаги нещо няма да е както трябва, няма да е перфектно. Само първите неща са истински - първото докосване, първата целувка, първото приятелство, първата любов. Нататък чувството не е същото. То е просто преповтаряне на стар, изпокъсан от паяжините на миналото, материал. Нищо няма да е както преди. Знам, сега обичам друг, но нещо пак ми липсва. Обичам ли го истински? Да, обичам го безкрайно много. Ала истински ли е? Не знам. Защото нещо все ми липсва.

Една приятелка казва "Вярвам, че чувствата никога не отминават. Дори и да продължиш напред, те си стоят там." Склонна съм да се съглася с нея. Животът отминава и тече и никого не чака. За да течеш и ти с него, трябва да се пуснеш по течението, но отминалите чувства никога няма напълно да отминат. Просто ти ще ги задминеш по течението на живота. А понякога ще се случва да ги посетиш отново по странни стечения на обстоятелствата. Но това е кръговрата. Миналото ни е дадено, за да се връщаме при него от време на време, макар и болезнено неприятно. 

Винаги нещо ще ни липсва. Може би няма най-подходящ за нас, просто ние си решаваме, че е така. Да цениш някого повече от друг, значи да не уважаваш Природата. Всяко човешко същество, с което сме се срещнали, е важно нито повече, нито по-малко. То ни е дало урок завинаги. Ако не спазим нашето обещание към Природата, което сме дали преди да се появим, а то е именно да си вземаме поуки от липсите... ще бъдем празни. Болката ще задмине радостите, а удоволствията ще изчезнат. Ние сме цели и без тези липси. В душите ни нещо липсва, ала това е ефектът на липсата. Никога не можеш да очакваш кога ще те порази и колко. Липсата е неминуема, но значи ли това, че няма смисъл да продължим напред? Пред нас са поставени толкова много други липси, които сме предназначени да изживеем! По-добре по-късно да съжаляваме за тях, отколкото сега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Астрал Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Липсата...мултиплицира се в безброй други усещания...
  • Разбира се, че никога няма да е същото. Ако беше същото, животът би бил ужасно скучно изживяване, изградено от deja vu-та. Или може би просто трябва да се намери някого, с когото всичко да е като за първи път...
    Поздрав!
  • Ами да, нали затова живеем - да попълваме липсите, да гоним изискванията си, да постигаме стремежите и винаги нещо да ни липсва, за да сме живи.
    Поздрав!

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...