Ега ти Фейсбука

Ега ти Фейсбука

          Значи не съм от хората, които обичат новите технологии. Може би това се дължи на зодията ми, която е леко консервативна. Може би се дължи на ината ми, който и Китайската стена може да пробие. Абе с една дума аксиоми, който има спомени от математиката знае какво е това, за другите ще поясня, че това е правило, което си го изсмукваш от пръстите без доказателства и прочие обяснения като теоремата например. Отплеснах се, а нещата са по – прозаични от очакваното.

          В един февруарски ден реших и аз да се включа във фейса, демек Фейскука де ако не сте разбрали.  Не съм много на ти с компютрите, но то пък е направено като за идиоти.  Това не значи, че не срещнах известни трудности докато се регна.  Пароли, имена, общи условия, преборих ги и о чудо имах си фейс. Някъде от тук започнаха проблемите ми. Взеха да ми се появяват едни хора, които може би съм познавал. Абе гледам им снимките-не ги  познавам. Категорично, обаче чакай малко връщам назад и пак гледам. Тази девойка ми се струва леко позната. Един път май пихме кафе с нея. Ама пък дали беше точно с нея имам известни съмнения. Ооп стой! Тази май я зная! Някога пихме вино с ябълки с нея и тя упорито се опитваше да разбере защо наблягам главно на виното, а не на витамините в ябълката. Давам надолу и продължавам да гледам. Според фейса няма как да не ги познавам тия хора. Според Столичното следствие също. Не за друго ама се почувствах като засекретен свидетел, който прехвърля албума с известни на полицията престъпници. Следователят седи до мен и пита. „Познаваш ли някои от тях“? Аз гледам тъпо като депутат партийна програма и казвам: „Твърдо не!“, той клати неодобрително глава. „Я помисли пак!“ – вика. „К,во да мисля? - отвръщам – И да мисля и да не мисля не ги познавам господин следовател“.  „Абе ти помисли - казва заплашително той - Може пък да получиш проблясък. Та нещо такова ми се въртеше в главата докато гледах снимките на хората дето може би познавам.

        После заваляха едни покани за приятелство  на хора пред коли, зад коли , върху коли. В чудо се видях. Викам  си това в България,   явно автомобилът е  станал средство за изразяване. Как съм го пропуснал, а кажете ми!

             След поканите за приятелство се появиха и предложения да стана член на разни групи. От Яж, пий и се весели, през Секс и кекс до зори, та до Еротика и още нещо. Реших засега да не се впускам в тези неизследвани територии, та да не объркам нещо.

              От цялата работа най-интересното е, че жената не излезе, че е от хората, които може би познавам. Явно това чудо на природата, което мърка нощем до мен в леглото ми е абсолютно непознато. Щом прозрях тази истина веднага я захапах. „Абе жена – викам – ти си ми абсолютно непозната. Не те познавам, така да знаеш. „ Тя ме погледна с поглед на питбул, който преценява колко секунди ще са му нужни да отхапе главата на пудел и рече – Ти да не ме познваш, дето всяка вечер мачкаш чаршафите ми. Айде стига бе. За какво говориш?

-         За Фейсбука – рекох.

-         Регистрирал си се в  Фейсбука и не си ми казал.   – неодобрително рече тя - Я си дай паролата да видя какви ги вършиш!

-Ама как ще си дам паролата, бе. Това си е лично.

-Лично беше преди брака. Сега е общо.

Ей не му е било лесно на Димитър Общи. Няма как предадох се и дадох паролата. Тя зачука като пианист по клавишите на лаптопа и ми влезе във Фейсбука.

-Опаа. Трябва да промениш статуса си на обвързан. - бяха първите ù думи.

-Не. Пиши ме, че съм отвързан.

-Иска ти се ама друг път. - рече и защрака пак по клавишите. – И какви са тия жени тук. Само жени са ти приятелки.

- Ами само жени познавам. К,во да правя като нежният пол ми е слабост.

-Ще ти дам аз една слабост. Да вземе да ги махнеш!

Амам как? - викам - Ще се обидят момичетата. Приятели сме и изведнъж айде кой от къде е. Не става. 

-Става, става - рече тя - Ще го преживеят някак си. Сега ще ти изпратя от моя фейс покана за приятелство, та да ми е приемеш.

          Пак защрака по клавиатурата. Изпрати ми покана. Прие си я от мое име и кимна доволно.

-Това вече е нещо друго.-отбеляза - Ау и си станал член на групата Левски Запад. Тия са ненормалници бе. Ще вземе да те намерят къде живееш чорбарите и да те набият.

-Абе как ще ме намерят, бре? -  викам - Никъде не пише.

-Има как. Не ми обяснявай. Отписвам те от групата.

-Чакай малко! Как ще ме отписваш? Това си е моя група.

-Вече не е. Не си ù член. - каза и натисна копчето.

- Е,  явно вече не ти трябвам. Може сама да си пишеш и да си отговаряш. - промълвих съкрушен и отидох да си налея една ракия. Силна, видинска, 60 градуса. Без мезе. В такива тежки моменти много помага.