Въртележката така се завърта понякога, че заставаш на противоположната страна и се питаш как, по дяволите, стигна там?! Знам отговора много добре – в търсене на нещо ново и различно, в опити да запълня една празнота, която неизменно се появява при всеки – рутината. Като рутинна проверка рано сутрин проверяваш дали се събуждаш жив, или не, дали имаш пулс, ако имаш – чудесно, още един рутинен ден ти предстои. Баналното кафе с две цигари – съвсем малко отрова, за съвсем малкия ти организъм. Разходка с кучето... Питам се заради него, или заради мен е тази разходка?! Глътка свеж въздух нахлува в дробовете ми и алвеолите го попиват - за тях ли е това, или за въздуха, чудещ се къде да се намести на топло. Прибирам се, не бързам. Дори да закъснея за работа – какво от това, нима като отида на време ще свърша повече работа. Купувам си билети. За кого са те – за мен, или защото може би те имат нужда да се почувстват полезни като изживеят живота си на досадна хартийка, която бива надупчена и изхвъ ...