2 мар. 2024 г., 11:53

 Ежедневки (10 и 11 част)

776 1 10

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

Ежедневки 10

1. Маскирах се, като задник... и си останах същият...
2. Напих се... и погледнах с трезвен поглед над живота си...
3. Събудих се чисто гол с реване... помислих си, че току що съм се родил...
4. Напълних си гащите... за компенсация на празния портфейл...
5. Отидох на гледачка... отказа дори и да ме погледне...
6. Продължавам да пиша... глупостта все пак е безгранична...

03.02.2024.

Ежедневки 11

1. Маскирах се, като задник... за да скрия факта, че наистина съм такъв...
2. Изпаднах под кота нула... погребаха ме и забравиха всички...
3. Хванах жена си с любовник... веднъж да не я боли глава и друг да ме превари...
4. Поканих съдбата на кафе... да ми прочете бъдещето...
5. Изплюх се на живота си... а той ме удави в слюнката ми...
6. Музата ми е, като дъжд... жалко само, че полива неплодородна почва...

10.02.2024.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Скити, а на мен ми напомня 1 стих, който ми е сред малкото мои, които ми харесват "Едно кафе със Самотата".
    Мерси за прекрасния коментар 💐😊💐
  • В десятката! Как ти идват? За мен са бисерчета и винаги ги чета с удоволствие!
    11.4 ми напомни за един мой стих, но той е за Душата, а не за Съдбата!
    Поздрав, Георги!
  • Ничка, акъл не море, океан е мойо, бре 🤣
    Мерсаж.
  • Гош как ги измисляш!😁😁😁
  • Що си написал Мислител ф кавички, бре, магаре такова 🤣
    Мерсаж и сериозно, кефя се, когато развеселя някого с поредната си щуротия 🙃

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...