2.03.2024 г., 11:53

 Ежедневки (10 и 11 част)

774 1 10

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

Ежедневки 10

1. Маскирах се, като задник... и си останах същият...
2. Напих се... и погледнах с трезвен поглед над живота си...
3. Събудих се чисто гол с реване... помислих си, че току що съм се родил...
4. Напълних си гащите... за компенсация на празния портфейл...
5. Отидох на гледачка... отказа дори и да ме погледне...
6. Продължавам да пиша... глупостта все пак е безгранична...

03.02.2024.

Ежедневки 11

1. Маскирах се, като задник... за да скрия факта, че наистина съм такъв...
2. Изпаднах под кота нула... погребаха ме и забравиха всички...
3. Хванах жена си с любовник... веднъж да не я боли глава и друг да ме превари...
4. Поканих съдбата на кафе... да ми прочете бъдещето...
5. Изплюх се на живота си... а той ме удави в слюнката ми...
6. Музата ми е, като дъжд... жалко само, че полива неплодородна почва...

10.02.2024.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скити, а на мен ми напомня 1 стих, който ми е сред малкото мои, които ми харесват "Едно кафе със Самотата".
    Мерси за прекрасния коментар 💐😊💐
  • В десятката! Как ти идват? За мен са бисерчета и винаги ги чета с удоволствие!
    11.4 ми напомни за един мой стих, но той е за Душата, а не за Съдбата!
    Поздрав, Георги!
  • Ничка, акъл не море, океан е мойо, бре 🤣
    Мерсаж.
  • Гош как ги измисляш!😁😁😁
  • Що си написал Мислител ф кавички, бре, магаре такова 🤣
    Мерсаж и сериозно, кефя се, когато развеселя някого с поредната си щуротия 🙃

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...