Опасно време. Жега, макар климатикът в офиса да бръмчи приспивателно.

Слънцето сърдито пече като по жътва, запечатали се стихове на наш поет.. Гледам монитора, уж следя нещо съсредоточено, но витая, дали да карам отпуската си тук по Атинските плажове, или да се приютя някъде по  Банско или Пампорово на хладина. А защо не мисля за Северния или Южния полюс, къде е по-хладно. Вероятно на  Северния, защото наша експедиция всяка година ходи на Южния полюс. Да, ама на Северния е по-цивилизовано, има Аляска, Гренландия, Северна Канада,... ако отида някъде из провинция Квебек, ами защо не и във Ванкувър, все ги отлагам.

Дзън, дзън, сигналът на получено съобщение СМС, е, сега мисля за отпуската. Ами ако е нещо важно, обикновено от Администрацията правят така, със  СМС съобщават '' Благодарим много за самоотвержената работа, считано от утре не сте на работа...''Изби ме студена пот. Отварям СМСа, от Администрацията е, побиха  ме тръпки, а уж жетва, топло е, да ама се оказа градушка и то от най-едрата.  С премрежен поглед чета '' В 16 часа при Директора '', кратко, точно и ясно.

Хвърлих поглед  по бюрото, какво имам мое, нищо. Даже нямах подредени фотографии на жена, деца, домашни любимци, ами защото нямах такива. Машинално отварям чекмеджетата. И тук нищо мое, папки, листове, а това е мое, бях оставил сандвича за след работа, нали ще отивам на поредната среща и да не е на гладно. Готов съм.

Тиково  се пипам по джобовете, мобилен, ключове за къщата ми, днес съм без кола, тоалетна хартия в задния джоб, отпред лична ката, 50-60 евро, на врата ми синя панделка пропуск-табела.

В 16 без 10 съм пред асансьора, гледам пред него се суетят някои колеги, а и българката Миглена е тук, за по-съкратено гърците я прекръстиха Мина. Симпатяга, имахме малко любовни приключения. Ами тя  веднъж каже, че била сгодена, после любовно разочарована. Търсела истинската любов, даа, истинската но по възможност с по-богат  грък с къща или

 апартамент в по-престижен квартал. То добре, ама  къде оставяш момичетата гъркини, поне са майсторки в преструвките. Поздравихме се вяло, загледани в табелките на светещите етажи. Вкупом влезнахме в асансьора, пред  Директора чакаха още неколцина  служителя...

Малей, толкова хора да ни съкратят, а уж надеждна ИТ компания. Насядахме около заседателната маса, секретарката чевръсто сложи пред всеки чашки с кафе и вода. След минути влезе шефът. Всички чинно застанахме прави. Той се усмихна, седна на фотьойла си и с ръка  посочи да седнем.

Зачакахме  мълчаливо с погледи вперени в него.

Е, който каже, че в подобна ситуация не се вълнува, лъже.

- Момичета и момчета - започна той - Спомняте си преди месец за една анкета, дойде ред и на експеримента '' Мога ли  без съвременните средства за комуникация, без Интернет ''.  Спряхме се на вас, пет момичета и пет момчета, разбира се всеки може да  се откаже още сега или ако в периода на експеримента използва  лаптоп, мобилен телефон, таблет. Разбира се, че е доброволно участието ви, ще се счита пак за работно време, само че в екстремни условия бих ги нарекъл, без ползване на  споменатите устройства. Ще  живеете във вила, сами в стаи, може да се комбинирате по ваш избор и желание, даже е насърчително. Ще ви се осигуряват продукти, напитки, които ще заявявате, но трябва да се грижите за приготвянето. Вилата е на брега на морето, отпред море, отзад планината. Ще бъдете сами там, ако евентуално видите други хора не трябва да контактувате с тях и да съобщавате за целта на пребиваване там, както и да ползвате електронните  им устройства. Всеки ще има персонален комутатор с код и пръстов отпечатък, при нужда може да го активира, екип ще ви извести къде да го чакате и така екперимента за него приключва и се връща на работа. Може да си водите дневник, но на хартиен носител, който след това оставяте в автобуса.

Това е. Припомням ви, това не е състезание за оцеляване. Имате време до 22 часа да решите, да или не. Тези които се откажат сега ще бъдат заменени с нови, останалите в понеделник с багажа си на метростанция Синтагма, ще ви чака автобус. Може да предупредите близки, познати, че ще отсъствате, без да споменавате за Експеримента.

Някакви въпроси от ваша страна...

Ами той каза всичко, какво да питаме, експеримент е  може би, зависими ли сме от интернет и електрони устройства.

- Милена, Мина де, ще дойдеш ли - попитах я ей така

- Да, а ти

- И аз да, все пак наистина е предизвикателство, дали  ще можем да се отърсим от тази зависимост

- Прав си. А искаш ли, да не си играем на влюбени, ще има  все пак още четири момичета и момчета.

- Не се притеснявай, виждали сме се всякак, а там дали ще сме с бански или без тях е все тази и няма да си обръщаме внимание, но ако все пак ти се наложи,... не се притеснявай, ще ти откликна.

              И уж са ни избирали а случаен принцип, а никой с никого не мелеше брашно, както се казва.

Не сме близки даже и като колеги, а и жените не се долюбвана, високомерни и всезнайки в офиса. Пръскаха се със скъпи парфюми, разказваха си измислени истории, достоен сюжет за филм или книга.

А и момчетата, още по-разнолични от момичетата, всички свалячи, само дето някоя Холивудска звезда не е бивала в  обятията им. И ние бяхме същите, не се събирахме  след работа, не ме канеха на някое измислено парти, на което те по случайност са били. Аз понякога ги баламосвах с измислени любовни истории с по-възрастни гъркини, които ми помагали да не забравя що е любов и как се прави.

              Групичката ни бе в очакване на автобуса, който ще ни захвърли в неизвестно изпитание.

следва....