11 февр. 2009 г., 01:07
3 мин за четене
"When you know that your time is close at hand
Maybe then you'll begin to understand
Life down there is just a strange illusion"
„... краят на осемнадесети век във Франция. Тежки времена, търсещи бързи решения. Народът се губеше в хаос, а главите падаха като круши. Париж бе удавен от дъжд и сълзи. Около триста души чакаха в тягостно мълчание своя ред за гилотината. Площад „Конкорд" бе така претъпкан за първи път откак...абе май за първи път. Скот бе в първите редици. Това му бе утешението - не се налагаше да чака и да загуби душата си в терзания още преди да посегнат за главата му. Проливният дъжд утихваше и лунен лъч се провираше измежду гъстите облаци. „Нежна е нощта" - помисли си той и се засмя като невменяем. „Толкова нежна, колкото и метала, който ще ме погали след миг" - осъденият положи глава върху гениалното изобретение - „а, това острие много се е засилило?! Ще ме нарани?!" Засмя се отново - този път за последно. След миг главата му се таркаляше Like A Rolling Stone¹, падна от ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация