Част 3
Бриана вървеше бавно през приемната, почти влачейки крака, а стомахът ѝ се свиваше от тревога все повече с всяка стъпка. Тя стискаше свещта със син пламък пред себе си за насока и се стараеше да игнорира спомените, които нахлуваха в главата ѝ неканени.
Когато преди четиридесет години Елхраикското проклятие беше отнело баща ѝ и тя се беше оказала последният жив човек в библиотеката, Бриана отчаяно се беше надявала да чуе някой да почука на вратата. Тя би приела всеки, само и само да не се налага да върви нагоре-надолу по безкрайните извити стълбища заобиколена единствено от спомени и призраци. Обаче с времето Бриана бе свикнала с тишината на дома си и вече не намираше идеята за самота до края на живота си толкова смущаваща. Всъщност тя просто искаше да прекара оставащите си години на спокойствие, подреждайки и четейки безбройните книги в библиотеката.
– Има ли някой? – ниският груб глас идваше отнякъде в тъмното отляво и Бриана се спря. Тя въздъхна дълбоко, подготвяйки се за първ ...