4 min reading
Част 3
Бриана вървеше бавно през приемната, почти влачейки крака, а стомахът ѝ се свиваше от тревога все повече с всяка стъпка. Тя стискаше свещта със син пламък пред себе си за насока и се стараеше да игнорира спомените, които нахлуваха в главата ѝ неканени.
Когато преди четиридесет години Елхраикското проклятие беше отнело баща ѝ и тя се беше оказала последният жив човек в библиотеката, Бриана отчаяно се беше надявала да чуе някой да почука на вратата. Тя би приела всеки, само и само да не се налага да върви нагоре-надолу по безкрайните извити стълбища заобиколена единствено от спомени и призраци. Обаче с времето Бриана бе свикнала с тишината на дома си и вече не намираше идеята за самота до края на живота си толкова смущаваща. Всъщност тя просто искаше да прекара оставащите си години на спокойствие, подреждайки и четейки безбройните книги в библиотеката.
– Има ли някой? – ниският груб глас идваше отнякъде в тъмното отляво и Бриана се спря. Тя въздъхна дълбоко, подготвяйки се за първ ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up