Част 5
Отново сам, Елион се спускаше по стълбището на кулата до приземното ниво с факла в ръка. Той спря за кратко, за да погледне през тесния прозорец, и отскочи назад, едва не падайки по стълбите. Ярка стена от зелен пламък се притискаше към празния въздух отвън библиотеката със сърдито пукане и съскане.
С биещо сърце Елион направи неуверена крачка напред. За първи път защитен от Вечния пламък, той разгледа увиващото се зелено и бяло, от което се състоеше сърцевината му. В ума му нахлуха спомени и дясната му ръка се повдигна към лицето, напипвайки белезите от изгарянията, изтръпващи от ехото на болката. Един ден беше вървял час по-малко, беше спал един час повече на следващата нощ и се беше събудил с пронизващото усещане как кожата му се топи, задушавайки го с мириса на собствената му обгорена плът.
Връхлетя го по-скорошният спомен за това как библиотекарката измества поглед от него с погнуса, когато бе отдръпнал назад качулката си в приемната, и Елион обърна гръб на Вечния пламък. П ...