22 дек. 2012 г., 16:51  

Елиа 

  Проза » Рассказы
1049 0 12
2 мин за четене
Един ден, късно след обяд, през 1999 г. телефонът настоятелно звънеше.
- Аз съм! - обаждаше се дъщеря ми, която повече от пет години е омъжена за немец и живее в Германия. - Имам чудесна новина за вас! Чакам дете, мамо!
Ако не бях седнала, сигурно щях да падна. Съпругът ми и аз копнеехме за това внуче от няколко години, но дъщеря ни ни заявяваше, че животът в Германия е друг - първо кариера и след това други неща. В графа "други неща" влизаше и нашето внуче.
Обясних й, каквото и да си мислят, каквото и да си знаят младите, истината е тази, че енергияга у човека с всеки изминат ден намалява и е много важно на млади години да си отгледат децата. Обичта си е обич, но умората си е умора.
Пет месеца, преди този разговор, дъщеря ми ми сподели, че вече желае да си има дете. Оттогава нещо се затлачи. Не можеше да зачене...
Посъветвах я да чете Библията и да се помоли на Бог, а Той ще отвърне на молитвата й, според вярата й. Преди да се омъжи, дъщеря ми беше завършила задочно православен библей ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Все права защищены

Предложения
: ??:??