28 окт. 2010 г., 13:45

Ема 

  Проза » Другие
790 0 1
2 мин за четене

   Търсейки истината, аз съм тук, смъртен за теб.

Ще те скрия от Света на лошото и реалността.

Ще построя за теб стени на съзнанието, за да не може да виждаш реалността.
Ще видиш, че всичко ще бъде наред.
Ще видиш Света от там, където идвам.
Душата ти ще намери себе си, аз ще я отнеса надалеч.
Да, надалеч, далеч от този свят на лошото.
Той не е за теб. Дори аз не успях да се преборя.
Ще се опълча срещу всичко, само за да запазя теб и мен.
Ще те защитя от злото... да ще отидеш на далеч с мен.
Изправен на прага на доброто и злото...
Ще прокопая дъното на душата си, за да мога да те измъкна от тук.
Ще създам желязна врата за лошите беди.
Ще построя съзнание, само за доброто и красивото.

 

За Бога! Чуваш ли ме? Готов съм да те отведа от тук.

Така че, бъди готова. Ще бъдеш в безопасност.

Ще бъдеш в безопасност, далеч от тук.

Сбогувай се с всичко. Знам, че ще боли.

Малката ми Ема... вземи си малко спомени, защото всичко свършва.

Много скоро... аз и ти отиваме надалеч...

Искам да плачеш, колкото можеш, защото там, където отиваме,

няма да можеш да заплачеш никога.

Искам да вярваш в мен. Аз искам само да те спася.

Знам, че сега може да ме намразиш. Но, мила Ема.

Един ден ще ми благодариш.


Светът ни се руши, частица по частица...

А ти си все още малка.

Обичам да гледам как си играеш, но сега трябва да бягаш с мен.

И помни, Ема - не поглеждай назад никога.

Там са спомените, те ще ти причинят болка.

Бягай заедно с мен и моля те, не поглеждай назад, за нищо на Света.

© Андрей Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??