28.10.2010 г., 13:45

Ема

1K 0 1
1 мин за четене

   Търсейки истината, аз съм тук, смъртен за теб.

Ще те скрия от Света на лошото и реалността.

Ще построя за теб стени на съзнанието, за да не може да виждаш реалността. Ще видиш, че всичко ще бъде наред. Ще видиш Света от там, където идвам. Душата ти ще намери себе си, аз ще я отнеса надалеч. Да, надалеч, далеч от този свят на лошото. Той не е за теб. Дори аз не успях да се преборя. Ще се опълча срещу всичко, само за да запазя теб и мен. Ще те защитя от злото... да ще отидеш на далеч с мен. Изправен на прага на доброто и злото... Ще прокопая дъното на душата си, за да мога да те измъкна от тук. Ще създам желязна врата за лошите беди. Ще построя съзнание, само за доброто и красивото.

 

За Бога! Чуваш ли ме? Готов съм да те отведа от тук.

Така че, бъди готова. Ще бъдеш в безопасност.

Ще бъдеш в безопасност, далеч от тук.

Сбогувай се с всичко. Знам, че ще боли.

Малката ми Ема... вземи си малко спомени, защото всичко свършва.

Много скоро... аз и ти отиваме надалеч...

Искам да плачеш, колкото можеш, защото там, където отиваме,

няма да можеш да заплачеш никога.

Искам да вярваш в мен. Аз искам само да те спася.

Знам, че сега може да ме намразиш. Но, мила Ема.

Един ден ще ми благодариш.


Светът ни се руши, частица по частица...

А ти си все още малка.

Обичам да гледам как си играеш, но сега трябва да бягаш с мен.

И помни, Ема - не поглеждай назад никога.

Там са спомените, те ще ти причинят болка.

Бягай заедно с мен и моля те, не поглеждай назад, за нищо на Света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...