28 oct 2010, 13:45

Ема

  Prosa » Otros
1K 0 1
1 мин за четене

   Търсейки истината, аз съм тук, смъртен за теб.

Ще те скрия от Света на лошото и реалността.

Ще построя за теб стени на съзнанието, за да не може да виждаш реалността. Ще видиш, че всичко ще бъде наред. Ще видиш Света от там, където идвам. Душата ти ще намери себе си, аз ще я отнеса надалеч. Да, надалеч, далеч от този свят на лошото. Той не е за теб. Дори аз не успях да се преборя. Ще се опълча срещу всичко, само за да запазя теб и мен. Ще те защитя от злото... да ще отидеш на далеч с мен. Изправен на прага на доброто и злото... Ще прокопая дъното на душата си, за да мога да те измъкна от тук. Ще създам желязна врата за лошите беди. Ще построя съзнание, само за доброто и красивото.

 

За Бога! Чуваш ли ме? Готов съм да те отведа от тук.

Така че, бъди готова. Ще бъдеш в безопасност.

Ще бъдеш в безопасност, далеч от тук.

Сбогувай се с всичко. Знам, че ще боли.

Малката ми Ема... вземи си малко спомени, защото всичко свършва.

Много скоро... аз и ти отиваме надалеч...

Искам да плачеш, колкото можеш, защото там, където отиваме,

няма да можеш да заплачеш никога.

Искам да вярваш в мен. Аз искам само да те спася.

Знам, че сега може да ме намразиш. Но, мила Ема.

Един ден ще ми благодариш.


Светът ни се руши, частица по частица...

А ти си все още малка.

Обичам да гледам как си играеш, но сега трябва да бягаш с мен.

И помни, Ема - не поглеждай назад никога.

Там са спомените, те ще ти причинят болка.

Бягай заедно с мен и моля те, не поглеждай назад, за нищо на Света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андрей Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...