Емилия и Анна
Глава десета
Тази нощ беше най-дългата в живота на Анна. Не можа да затвори очи даже за миг. Мисълта й се блъскаше в стените на отчаянието, на болезнената й ненавист към Емилия, на наранената гордост на жена и обичта, която изпитваше към внучетата си. Но докато малката Анна беше далеч от нея, то Борис беше тук до нея. Искаха да й го отнемат. Нима имаше по-голямо наказание за една майка, за една баба, която би пожертвала живота си за двете дечица на загиналата си дъщеря. Кое беше по-силно, любовта й към това невинно дете, единственото същество от нейната кръв намиращо се до нея, или омразата и ненависта към една жена, успяла да отнеме съпруга й? Наричаше Емилия с какви ли не имена, имена които никога не би произнасла на глас от уважение към себе си. Не че “онази другата” не ги заслужаваше.
Цяла нощ Анна се въртя в тясното болнично легло, ту решаваше, че за малкия Борис беше готова на всякакви компромиси, но в следващият миг виждаше пред себе си триумфиращия поглед на “ дру ...