Ранна сутрин. Великият Зигфрид Философ, разбирай ази, ама не разбирай, драгий читателю, никаква от мене превзетост или самовлюбеност, щото най-обичам философската си глава не щото е философска, а щото е подарък… та, ранна сутрин, както бях започнал да казвам. Ранна сутрин, свети слънцето, новият ден блещука, припкат навънка хорица, и ази с горда походка на самин най-страшен вълк седнах на масата с чаша лимонов свеж. Пардон, фреш исках да кажа. Преди кафето, се киселизирам, драгий читателю, за да може вкусът горчив на кафето по-сладък да се усети. И както си пийвам ази лимоновия фреш, се на вратата ми позвънява.
— У, бре, кой ме в тея времена търси по тоз старомоден начин? Що ми не пишеш на айфону, а на вратата ми звънкаш, ще да кажеш нямаш телефон? — възмутеничък, киселичък, тръгнах все пак бодро към вратата.
На прага ѝ обаче ме същество най-странно гледаше. Уж човек, тяло на човек има, ръце, крака, всичко де ти трябва да формираш Хуманосапиенс, пък вместо глава, брате, гледам една кръ ...