Емотиконоландия
Ранна сутрин. Великият Зигфрид Философ, разбирай ази, ама не разбирай, драгий читателю, никаква от мене превзетост или самовлюбеност, щото най-обичам философската си глава не щото е философска, а щото е подарък… та, ранна сутрин, както бях започнал да казвам. Ранна сутрин, свети слънцето, новият ден блещука, припкат навънка хорица, и ази с горда походка на самин най-страшен вълк седнах на масата с чаша лимонов свеж. Пардон, фреш исках да кажа. Преди кафето, се киселизирам, драгий читателю, за да може вкусът горчив на кафето по-сладък да се усети. И както си пийвам ази лимоновия фреш, се на вратата ми позвънява.
— У, бре, кой ме в тея времена търси по тоз старомоден начин? Що ми не пишеш на айфону, а на вратата ми звънкаш, ще да кажеш нямаш телефон? — възмутеничък, киселичък, тръгнах все пак бодро към вратата.
На прага ѝ обаче ме същество най-странно гледаше. Уж човек, тяло на човек има, ръце, крака, всичко де ти трябва да формираш Хуманосапиенс, пък вместо глава, брате, гледам една кръгла жълта топка. За очи — две скобички, за уста една друга скобичка, полегнала така, нос — няма, бре, на кой му е нос да диша — и бузките, червени. Гледам го, мая се, чеша се по брадата — човек ще да е, ама странен. Ухилен ми се чини, затуй му се ухилих в отговор, и като най-горд домакин го на чаша лимонов свеж поканих.
Седнахме. Налях му, руйно вино… сок, де. Ама той ме все тъй гледа, с тез скобички, ще да кажеш нещо е замръзнал.
— Къв си ти, бе, чиляк? — попитах го.
Отговор нема, брате, нищо не казва. Само ми се тъй хили с червени бузки. Не пие, не ще дума да продума. Поседяхме си ний тъй, и по некое време се той накани да тръгва. И тъй си и излезе, с ухилената физиономия.
— Ама че странна работа…
След като си на спокойствие допих фрешчето, реших се да изляза да напазарувам, белким да сготвя нещо за жената, па да я изненадам. Картофи пусти, тех ще да направя. В крайна сметка, време е вече на 37 години да се научиш как картофи да свариш, та щото мене само или сурови картофи ме гонят, или разкашкани до плач картофи ми бягат… ама упорит да си, спиране няма! Тъй де!
Навънка щипе студът, ще да кажеш е млад момък пък аз съм мома — дърпа ми, брате, плитките! Студ та студ. Не че имам плитки, ама и да немам, пак ще намери да ги издърпа. Прикрих се зад шала, скътах се в якето си (за любопит читателя якето е модерния демоде цвят тютюн, който май веч не е модерен… ама кой ти ги брате следи тия моди в крайна сметка?!), бързо-бързо се към магазина засилих. Влязох вътре и на касата — що да гледам? Касиерката и тя беше с голяма жълта топка за глава, лъскава една, завидно кръгличка. Ухилена, ама с голяма капка встрани на челото. И отново без нос.
— Абе, аз тебе изнервям ли те, бе?
Тя си изражението мигом смени — изведнъж преобрази се с две точки за очи и без уста. Примигах надве-натри, ама си викам, дори света да полудей, треба да се готви. Все ще треба да се готви. Напазарувах, грабнах си покупките без да към касиерката гледам, и бързо през студа към вкъщи. Пред блока, тримата дядовци де с тях в пъти много сме седяли на лаф. Ама днеска и тримата — с жълти глави. Единият дядка само със скоби кат онзи, дето ме посети на сутринта (без червените бузки), само дет устата е отгоре, очите, отдолу (диване ще да е туй, по мое усмотрение) вторият дядка, с розово малко езиче изплезено, третият дядка ухилен с три реда зъби. Пак без носове.
— Абе вий, нос що немате?
Не ми казаха нищо първоначално.
— Ама че странна работа…
— Зиго, ти що не си жълт бе, мойто момче? — единият, тоз с изплезеното езиче розово, проговори — не разбра ли, светът е вече Емотиконоландия. Ако немаш емотикона, туй значи, че немаш емоция, че си сърдит нещо.
Зяпам, зяпам, и тогаз разбрах. Прехвърлил съм се, брате, в някаква онлайн игра. Пуста пандемия, пусто затворничество вкъщи ще да ми е разбъркало мозъчето! Не че имаше нужда от повече разбъркване…
— Пусто! — рекох — то какво остана мене да трепе, бе! Сега и жълти топки ще ми мята народът! Тий!
Главата на дядото с трите реда зъби в усмивка се внезапно превъплъти в усмивка с две капки от очите. Как дишате бе, хора, без носове, ей туй ми треба да вдяна и ще да съм целия свят разбрал!
— Ти ко ми се смееш, бе, зевзек! — възмутих се.
— Мрънкате, вий младите само мрънкате. Казва се а-дап-тация. Към света!
— Ох, бре, доживях да ми казва един седемдесет годишен зевзек, че да съм се адаптирал трябвало. Ще ви адаптирам аз вас! Ей сега яко ще да ви адаптирам!
Дядката с езичето измени жълата си глава на две огромни очи, уста като на полтъргайст, синьо чело, с две чепки притиснати към кръглите жълти бузи. Туй ръце ли са? Кво ще да рече туй, брате?
— Глей, ужаси дядо Данчо — каза дядката с трите реда смях… пардон, зъби.
— Ах, да ви…
Гръб им обърнах, стиснах си торбата с картофи до сърцето ми да го топли от отчаяние, и се с епически бяг към апартамента ни втурнах се. Тъй бясно стълбите взех, хвърлих се с адреналин на парапета, па скочих от него нагоре (чакам тука да възкликнеш “еха, машина”, драгий читателю) към горния етаж, па да не ти обяснявам как се борих да ми не падне торбата с картофи в премеждието… накрая отключих, влетях кат орел пред плячка в дома си и какво да видя — жена ми се е прибрала. Главата ѝ — огромна жълта топка. Насочи се към мене и наместо очи блеснаха две червени сърца, а устата ѝ се разтегли в усмивка.
— А, не, не! Где ти е носа, бе Габо?!?
Застана тя пред мене и вместо очите ѝ да ясно греят в две ярки сърца червени, се те трансформираха в слънчеви очила. Ехидна усмивчица украси долната част на кръглата и лъскава жълта топка за глава. А къде им отиваха, брате, косите?!
— Неее!
Примиг-примиг, дрън-дрън дрънчеше главата. Разбира се, че пак сън страшен бях сънувал, сън най-необясним. Изправих се от леглото, где топло си бях заспал, протегнах мишци и юнашки бедра, и разроших коса по навик. Жена ми спеше до мен, увита с одеялото кат бебе, ама ази, от съня най-странен стреснат, отвих я с размах, достоен за развяване на знаме. Нормална си беше, с нормална глава. С облекчение въздъхнах, измъкнах се от спалнята и се зает да си пия свежа… фреша. Докат си пийвах сладко-сладко, кисело тоест, отворих таблета да разгледам що ново има тук-там. Ей ги, е! Жълтите глави! Навсякъде из сайта за запознанства (отлично за кой сайт говориш знаеме, драгий Зигфриде) имаше таквиз отрязани жълти глави. Паника ме обзе. Явно, за да пишат коментар, хората тиквите жълти хвърлят насам-натам, да подкрепят внушението най-смислено на думите. Ясно. Емотиконоландия вече съществувала.
- - -
Легендич, или по ред на участието в шоуто:
Неканеният гостак се усмихва 😊
Изнервям продавачката магазинска? 😅
Тя няма думи… 😶
Тримата дядовци ми се хилят 🙃😋😁
Разсмях го дядото, водопад от очите му краси крайчетата на устата 😂
И го ужасих, та сдаде Богу… 😱
Габриела е влюбена в мене (любовта е сляпа) 😍
Ама мойта жена е много, много “badass” 😎
… в допълнение, мойто лице е 🤓.
© Зигфрид В. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Зиги, честит празник, жив и здрав и много късмет!
-
Светли и щастливи празници, Зиги! Бъди благословен ти и близките ти!❤🍀🎅
-
Светли празници и на теб,Зиги!Желая ти крепко здраве и семейно щастие! Колкото до чувството за хумор-при теб то е константа... 🧑🎄😊🎉
-
Весели и на теб, Сладурко 😊😄😁🤔😂🤣💐🙄😅🤗☀️🐸🥂🌲🌲🌲🌟
-
Вал, Пепи, Ивайло, Мини, Силве, Иринка, Таня, Скити, Руми, Деа, Младен, Краси, Вики, Роси, Юри, Акеми, Пламен, Миг, Иви, и много се извинявам ако пропускам някого (жена ми ме притиска да бързаме хаха), и на всички останали желая Весели Празници, прегръщам ви силно-силно всичките ❤️❤️❤️ Сладурковци сте ми! 🎄🎄🎄✨⭐️☀️❄️❄️🤓💫😍
-
Деа, щом не си питала "отде се взеха тея отрязани жълти глави" пак добре 😅😅 не знам защо толкова ги харесвам, но ме развеселяват щом ги видя. Верно, отстрани погледнато са странни... 😅😅 но със същата странност, която наблюдавам, когато хората вървят - мятат си ръцете в такт с крачката и това, незнайно защо, ми е толкова смешно! 😂
-
Пиши си с кеф във веселия тефтер Да ти призная - някога, като видях моите дъщери да слагат емотикони в чатовете си (тогава не знаех как се наричат) ги попитах: От къде ги взимате тези усмихнати главички? - Още ми се смеят -
Хехе Деа аз при теб ти при мен 🤣🤣 Колкото повече емотикони, толкова по-добре! 🤣 Да ти споделя една тайна - е, вече няма да е тайна като ти я споделя в коментар под произведение 🤣 но наскоро жена ми ми подари един тефтер, целия с емотикони, с емотикони за корица, вътре по страниците 🤣🤣 да ти кажа, май е детски. Ама, здраве да му е 🤣 с кеф си пиша в него!
Благодаря ти, миличка! 😍 -
Зиги, чудя се кои и колко емотикони да сложа
-
Вааал 🤣🤣🤣
Руми 😍🤣💜 -
Зигии.... 😁💙
-
Прав си. В тоалетната няма ябълки.
Поне в повечето. Нооо... 😊 -
Няма да се учудя, ако са всичките 🤣 е, сега, може би без Нютоновото 🤣🤣
-
Прав си, само се чудя ( май трябва да отида до тоалетната) колко велики открития са направени там.😊
-
Именно там, Вал, не знаеш ли, че това е място на велики прозрения? 🤣🤣🤣
-
Зиги, ей затова те признавам за Философ 😊
Дори в тоалетната си в дълбок размисъл 🤣 -
😍 Танче, виждаш ли ги 🤣🤣 отрязаните жълти глави…? В интерес на абсолютната истина, се бях запътил към тоалетната и се сетих какво ли би било, ако тея отрязани жълти глави заместят лицата на хората и така почнат да се разхождат?! 🤣🤣
-
Зиги, от къде ти хрумват тези неща?
-
Руми 😍 хехе много се радвам, че още преди да четеш съм те усмихнал. Е това се казва Велик Зигфрид Философ 🤣🤣 благодаря ти, прекрасна, за милите думи! Усмихна ме! 💜
-
Ей ме на и мен, Зиги, усмихвах се още преди да започна да чета... знаех, че ще е забавно! Хора като теб ме радват изключително много, хуморът ти е неподправен и естествен, някак, лично твой, автентичен. Благодаря за усмивките, Зиги!
-
Таня 😍, Скити 😍, благодаря ви!
Скити, най-хубави са ухилените и смеещи се жълти глави 😄 -
Зиги, прочетох разказа отдавна, но сега получаваш и от мен няколко жълти глави 😉😀🤣😂😅😄😃😋🤩☺😊
-
Усмих
-
Леле, опасна 😎🤣🤣
-
А на мен на тази
🤗🧟♀️💣💥
🤭 -
Вал, никой не може да устои на тази комбинация 😱😍😎, пробвай. 😂
-
И аз пиша на де кого намеря, ама всички ми се карат
Сигурно е, заради емотиконите. -
Иринка 🤣🤣
Вал, прецакани ли сме пак! 🤣🤣
В интерес на истината, на жена ми съм писал писма. Не че съм ги пращал по пощата, давал съм ги лично, ама понеже съм шматко и емоционален, ако искам нещо трогателно и много благодарническо да ѝ напиша, съм ѝ го писал на хартия. Скандали не съм водил така обаче. 🤣 -
Ясно, Зигфриде от нас любовчии не става.
-
Господин Валентин, няма нещо, което да не може. Или да не мога, не съм сигурна кое от двете.
Зиги, все още има български пощи. Малко е неудобно и мудно да вдигнеш скандал в писмо, но за любов са си ок. ✉ -
Иринка, не виждам свят, в който няма отрязани жълти глави в съобщения.😱 Просто, не мога да го провидя. 😶😂😂
Вал 🤐🤐🤐 това ще е наказание да няма емотикони 🤣🤣 -
Госпожо Колева, 🤗😳 🤐🥴 може ли да говорите на Зиги, без емотикони 🤔, ами той едвам ви е разбрал 😊
-
Ок. Брои се.
Чакай и аз да се престраша👧 -
Ирина, потресен съм, че съм Ви отказал от емотиконите. Те са така пристрастяващи. Знайте, че и аз съм се ухилил, докато Ви отговорям. А, освен това, въздържайки се от емотикони, ще добавя и очите ми се станали сърчица. А сега смигвам. О, Боже, трудно е без емотикони хехе.
ПП. Не се стърпях - 💜😅😉 -
Зигфрид, Вие рязко ме отказахте от емотиконите, за ден поне. Но знайте, че докато пиша това, се усмихвам.
-
Георги, благодаря ти! 😊
-
Много приятно!
-
Роси 😍 хаха вече и аз почвам да се замислям каква глава да си слагам. 😅😅 Ама мисля, че тая става - 🤣. А иначе и моят нос е нещо така безполезен и често сополив 🤣🤣 Благодаря ти, прекрасна!
-
Аз сега стоя и се чудя каква глава да си сложа! 🤔 Май наистина е добре да ходим без нос, то или го навираме където не трябва , или служи само за сополи! 😁🤧 Страхотен си, Зиги, глътка свеж въздух!
-
Младене, много ти благодаря за милия коментар! Ти пък мене ме шашваш всеки път, ама ти знаеш 😉😊 Явно “прозаичният ми Аз” може да пътува навсякъде, че и из други планети! 😆
-
Страхотно! Планетата на емотиконите и жълтите човечета.
Шашна ме с фантазия, Зигфрид. Благословен да си да пишеш все така! -
Красиии 😍🤣 ами, май правим обиколка и пак се връщаме на точки, заврънтулки, скобички и разни други значета 🤣🤣 благодаря ти за милите думички, ценни са ми!! 💜💜
-
Така е било в каменната ера - слагаш точка, точка, завъртулка, жички-жички две ръчички.. докато дойде членоразделянето, па чингели, па мастилци, гъши пера..що жълти глави са се оскубали - те затова сега се почва от по-простите визуализации..а ти искаш нос! Къде нос в тия времена- вземеш, че надушиш някоя тлъста пастърва и отидоха картофите в забвение. Но- и тук има надежда! Където има глави, може да се появят и други части, но докато другите части се появят, главите ще се наиграят.. Усмивката е твоя ангел, Зиги - пази я!
-
Вики 😍, викаш, емоционални емотикони 😂 без нос най-лесно се търпят емоции 🤣 друг вариант е също, да са били толкова развълнувани, че да са си глътнали носовете, и така устите им са станали по-големи… 🤣🤣🤣 ох това мойто май нямаше смисъл! 🤣
-
Виж сега, явно тези елементи, които си срещнал, нямат носове, защото емоциите им спират дишането. Така ще трябва да е.
-
Юри 🤣🤣🤣 чакам на Вал наръчника “Емотиконите Говорят” пети том, за да мога да отговоря в стихотворна форма 🤣 до тогава, благодаря ти! 🤪😊🤣
-
😀😀😀
Зиги, ти… ме извинявай,
ще ти кажа аз пардон!
С нещо друго ме сравнявай,
аз не съм емотикон! -
Пропуснал си 😻🙊🦚🦧
-
А, давай четвърти (или който решиш последно) тогаз, Вал. 🤣 кат ще пееме, направо на Софката. Значи, Софиян Маринов ще да е. 🤣🎤🙀
ПП. Освен това ми трябва том за бързо писане на телефон, че ни моа са справя. 😅 -
Пепи, ти да не продаваш тикви 🤔 Щото имам една за бартер.🤑 А пожълтяла в главата жаба е жаба с корона.
Зиги, трети том е пеене Лилиян Иванов, в четвърти е оперно пеене тип Софка Маринова.🤮🤯🤫😣 -
Акеми 😊😍, такааа: засмяла си се, прегръдка, даваш ми палец нагоре, а също съм разсмял и котката ти, която пие кафенце, бисквитката е за кучето ти, а иначе, и тримата замръзвате. 🤪🤣🤣 има и вариант в който котката предлага на кучето кафе, а то й предлага бисквитка, за да има мир, а ако има мир, на теб ти е студено, защото вече не се гонят из къщата и не те разсмиват 🤣🤣
А, и още един вариант: смееш се, отиваш да гушнеш котката, която заявява че е съгласна с палец нагоре. 🤣🤣
Ох, чакай бе, то изречение било, не дейност. Казваш “Смешно ми е, искам да си гушна котката, тя ми вдигна палец нагоре, а през това време пия кафенце, ям бисквитка, кучето ми ме гледа, и е студено.” 🤣 как се справям?! 🤣
Пепи 🤣🤣🤣 приз за най-готина емотикона - 🎃 🎃 🎃 🤣 -
Като каза, че се загледах, ама и мен хората ми се видят тикви с маски навън, а по тивито и без маски пак тикви виждам 🎃 🎃 🎃 🎃 🎃 🎃 🎃 🎃 🎃 🎃 🎃 🎃 🎃 🎃 🎃 🎃
😎 -
😄🤗👍😺☕🍪🐶🥶.
Опитай да преведеш какво казах в горното " изречение". -
Вал, в кой том е пеенето. В качеството си на бъдещ Лилиян Иванов питам. 🤣🤣
Пепиии 😍🤪 определено! 🤣🤣 скритата лимонка Жаб е била. 🤣🤣
ПП. Пепи, това изречение Вал трябва да го включи в наръчника си. 🤣🤣 -
Жълтата глава е била узряла жаба 🐸
-
Зиги, допълвам седми том, за да можеш и да се включиш в раздел фотография, но много се измъчвам с филтрите и стандарти по ISO, иначе е почти привършен 🤓😎😁🤗
-
Мини 😍 благодаря ти! Много се радвам, че съм те разсмял!!
Силве 😍 хаха нима всички са били намазани с жълтък? Ех, бре, как ли не съм се досетил 🤣🤣 благодаря ти!
А откъде ми хрумват — ами не виждате ли всички жълти топки вместо глави наоколо? Емотиконоландия е тук 🤣🤣🤣
Вал, нима казваш, че мога да се науча да пиша поезия? Дай ги всички томове насам! 🤣🤣
ПП. “За плътта” на емотиконски. Това трябва да се види. 🤣🤣 -
, Зиги, ще ти пратя първи том на " Емотиконите говорят" Автор Жабокът. Това са първи стъпки в съвремието 😛 като прочетеш пети ще можеш да публикуваш поезия в сайта 🤣
Аз съм на шести том и в момента пиша есе на тема "За плътта..." После ще го преведа на емотиконски. 🤔 -
🤣😄🤪☺🤭😏 Зиги, веднъж си правих маска за лице с жълтък, ефектът беше същия. Не знам как ти хрумват, но благодаря за настроението!
-
Зиги, жълтясах и аз докато го четях, ти си извор на най съвременните глупости, които човечеството създава как ти идват на ума, деистваш добре, разсмиваш истински! " Поздрав!
-
Ооо, Иво, хаха верно ли? Е в такъв офис искам да отида да си дам емотикона 🤣🤣 Благодаря за милите думи! 😊
ПП. Мисля да започвам да превеждам емотиконски. Ето какво според мен каза Вал. Разсмях се, прегръдка, откачих и изплезих език, ама бях и отегчен, замислих се, държа букет цветя (за кой ли), ама няма да кажа нищо, олеле майко уау, смях смях. След запетайката казва много съм готин нали, и умен философ, ама излъгах… и последния трябва да го разтълкува Вал щото не ми е известен 🤣🤣 -
Ахахахах аз дори се сещам в някои офиси съм виждал машина с емотикони,с която да покажеш колко си доволен от обслужването.За пореден път тънкото ти чувство за хумор няма грешка!Остава само да сложа
-
Вал, 😊😆😎☀️🤪☺️😍😶 хаха особено тоз без уста и нос, е тва вече не е редно 🤣🤣🤣
Хахаха тоя последния който сложи, не съм го дори виждал 😅🤪 -
😂🤗🤪🙄🤔💐🤐😳😁, 😎🤓🤥🥴
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
