Ерекция" към щастието...

Глава VI

Едно от малкото здрави неща по мен винаги е бил стомахът. Мога да ям всичко, нямам киселини, имам завидна перисталтика, като запекът и разстройството ми обикновено са душевни. Тази нощ обаче съня ми бе прекъсван многократно от спазми, които лъжливо ме подканяха към тоалетната. Като се замисля, от храната ще е. Тези капсули, специално разработени за мисията ми даваха усещането за едно непрекъснато приемане на лекарства. Ето вчера за обяд имахме боб с наденица. Боба беше жълта капсула, а наденицата червено-розова. Салатата беше зелена. Още по странното беше, че имахме толкова много чинии, сякаш сме столова. Изобщо, целият ни битовизъм бе космически модерен, но присъстваше и част от домашният земен уют. Ох, отново спазъм. От десерта е. Някаква пъстроцветна капсулка. Пишеше "мелба". В контакт с езика наистина е студена. 
Алармата буквално всяваше ужас. Звука напомняше сигнал за предстоящ апокалипсис. 
- Целият екипаж, незабавно да се яви в командната зала! Това не е симулация! Повтарям, това не е симулация! Беше Войводов и гласа му звучеше като на жабокът Кърмит. Явно специалният мегафон имаше настройки за видове глас, защото последният път все едно слушах Том Джоунс.
- По, дяволите! Боли ме ужасно! И тая тоалетна... Разтревожен за ситуацията, все пак станах и с движения като на гейша стигнах до така нареченият "клек-бар". При подобна тревога по инструктаж сме задължени да се явим независимо как в командната зала! При все това, че съм бил в казарма и знам за какво иде реч, аз все пак се отдадох на облекчението. В това тясно местенце имаше толкова технология, че да ти се отходи. Само мисълта, че нуждата ми ще е голяма наистина ме запичаше. В случая обаче не беше точно така. Спазмите чак ме изпотяваха. Тоалетната чиния те подканва с удобният си дизайн, но всичко това е привидно. В момента на сядането някакъв сензор задейства една всмукателна фуния и "произведенията" ти буквално сами излизат без напън. Черноморски беше ми обяснявал особеностите на целият този процес, като след тях определено у мен се насади усещане за бъдещи проблеми с гастроезофагиалният ми рефлукс. На всичкото отгоре имаше табелка на няколко езика, като на български тя гласеше: Моля ви, използвайте тоалетната само, по време на полет! Същото като във влаковете... Пълен абсурд, както и много от бутафорните решения на този кораб. Не знам колко време ми отне, но успях пратя част от мен в открития космос. Като се замислих как се храним с капсули, предположих че и фекалиите ни се капсулират. Ужасно... Стана ми по-леко, облякох се набързо и отидох в командната. Кой по гащи, кой облечен, но всички ме гледаха втренчено и обвинително. От самото начало знаех, че тая суматоха е плод на командирското казармено поведение на Капитана, което напоследък все повече се проявяваше. За подобна тревога трябваше разрешение от МИЩ или сами те да я назначат. И в двата случая със сигурност не беше така. 
- Така... Всички бяхте максимално бързи, с изключение на Антонов! Моля обясни забавянето си, защото ако това беше реална тревога вероятно щеше да си в опасност!... Всички бяха вече достатъчно раздразнени и мълчаливо ругаеха Войводов както новобранец старшината си.
- Имах разстройство! Близнакова се изсмя, слагайки ръка пред устата си, а Елина ме погледна умилително като майка, която току що се зарадвала, че малкият най-после се е прокарал след като му е дала гнила круша за разхлабване..
- Това е несериозно, Антонов! Моля ви за в бъдеще, бъдете изпълнителен и внимателен към подобна тренировка! Каза Войводов и се изпъчи като възбуден мисир.
- Вижте какво Капитане! А щеше ли да е по-малко опасно ако се явя с пълни гащи, изпотен и засрамен? Ако ще и да сме нападнати от извънземните, а?
- А колкото до тревогата, и аз и вие знаем, че беше лично ваша идея и със сигурност няма да ви стане приятно ако от МИЩ научат...
Войводов се подразни от неочакваната ми дързост и в очите му се прокраднаха паника и яд от необмислената му фатмашка постъпка. Придаде си още по-ядосан вид, погледна всички като майка - орлица, пое дълбоко въздух и каза:
- Правя го за наше добро! Намираме се в нищото. Не се знае какво ни очаква! Трябва да сме максимално подготвени! Сами знаете, че голяма част от вас нямат моя опит, а именно той ме е научил, че няма нищо маловажно в Космоса! Всеки детайл е важен! Все пак, виждайки неразбирането ви, моля за извинение, но се замислете и ще видите колко съм прав! А сега, подгответе се за работа. - Пелинова, чакам те с доклада от вчера. Дани, теб също!...
Аз лично се замислих. На Войводов му бяха поверени хора, които нямат нищо общо с цялата тази космическа реалност. Обикновени личности, които според мен бяха доброволни жертви на един експеримент. Опитни зайчета с бегла представа какво ги очаква, и то поднесена и добре режисирана от министерството. Човека беше прав, но какво да сторя като и най-здравият ми уж, орган ме предаде. Ох, пак спазъм... Отидох до засмукващия механизъм и тъкмо да вляза за душ, Бусерски звънеше на пожар. 
- Какво има? Попитах. Той беше ухилен до уши, но в същото време по-скоро от нервност.
- Дани, с Близнакова нещата отиват на сериозно обвързване. Не знам какво да правя. Ти си поет-човек! По ги знаеш нещата. Искам да и подаря един стих, ама да си личи, че е от мен все пак! Мога ли да разчитам на помощ, моля те човече!.. Усмихна ме ентусиазма му.
- Да, ще видим какво ще и драснем, но трябва да се изкъпя! Довечера на по питие може да заформим някой стих, ок?
- Ех, благодаря ти Дани! Страшен си! Завъртя се той и с подсвиркане на Only You излезе.
Банята не е по различна от тоалетната с разликата че е по-широка. Самият душ представляваше една ситна квадратна решетка на тавана. На стената имаше меню, откъдето регулираш струята, температурата на водата, както и два отвора от които потичат шампоан и балсам за къпане. Аз в случая ползвах само този с балсама, тъй като последните 20 г шампоана беше ненужен предвид плешивостта... 
След ободряващия душ се облякох набързо и отидох до пушалнята, защото в комбинация с кафе това е единствения начин, след който може да се разговаря нормално с мен, още повече след малоумния хаос създаден сутринта от Войводов.
Заварих Пелинова и Близнакова в стаята за отдих. Оставаше около час преди редовната оперативка. 
- Добро утро, Дами! Със задоволство поздравих, тъй като и двете ме огледаха едно блажено, чак ми стана леко неудобно.
- Добро да е, Дани! Почти в дуетен синхрон ми отвърнаха.
Забелязах очите на Елина. Имаше онази студенина в тях, която бях виждал само в момента преди опита и да ме зашлеви. Сякаш не беше тя. Усмивката си бе нейната, но погледа не. "Хм, странно?!" Замислих се аз каква би била тази емоция, че да не виждам пак онзи топъл блясък в очите и...
- Как сте? Надявам се, че сте отпочинали въпреки стреса от сутринта?..
- Аз лично съм ок, с нетърпение чакам да кацнем на Фарс съвсем скоро! Каза Близнакова и отново взеха да си шушукат с Елина, като забелязах как тя отново ме поглежда с края на окото си. Още по-шокиращото за мен бе, че видях как само то се мести и ме следи, а с друго гледа астроложката. Дали има някакъв зрителен дефект, който да не съм забелязал? Едва ли. Имайки предвид, че очите на една Жена са ми приоритет във визията. Налях си кафе и седнах да изпуша една цигара. Черноморски дойде също и се наведе да търси чашки. Бяха свършили, а той се ровеше в шкафа до автомата с космически кофеин. След като се изправи буквално не се сдържах. Прихнах да се смея, при което той се изчерви а подутия му лилаво-червен нос приличаше на огромна камба за туршия...
- Извинявай Златко! Простооооо. Ха-ха-ха! Изглеждаш като клоун с тоя нос! А добре ли си, боли ли те? Реших да замажа аз със саркастична загриженост. Елина ме погледна укорително и повдигна изписаните си вежди в недоумение от моя невъздържан присмех...
- Ами добре съм Дани, само малко ми е трудно дишането, но лекарят каза, че ще се оправи. Е, на всичката ми хубост и това! Завъртя главата си той, видимо втъжнен и отпи глътка кафе, въздишайки угрижено...
Интересно ми бе какво толкова си говорят Елина и Виргиния... Двете не се харесват особено, доколкото поне Близнакова го е афиширала. "Хм ще видим тази работа!" Заканително кимнах аз на себе си и се наслаждавах на тютюневият дим, като се опитвах да правя кръгчета а аспирацията не ми даваше възможност. Черноморски почти скокна при минаването на един от техническия. В работното облекло, което те носеха той разпозна причинителят на носната си аркада, подула този му орган до неузнаваемост. Това ме подсети да откъсна Елина от Близнакова и я попитах:
- Пелинова, как си след вчера? Успокои ли се? Приближавайки се към нея почти застанах между двете.
- Да, добре съм. Благодаря Дани! Благодаря и на теб, Златко! Съжалявам, че си в това състояние, но адски мил жест и проява на мъжество от твоя страна! Изревнувах. Та аз бях героят, а Чермоморски стана Червеноносов!?.. Тия жени ме изумяват понякога. Осъзнах, че се държа тъпо. Погалих я по лакътя слеко побутване, за да я отделя настрани. Тя леко се отдръпна и ме последва..
- Елина, защо днес се държиш така? Усещам някакво пренебрежение, какво има?
- Нищо, всичко е наред! Малко ми е напрегнато, извини ме! Доклада ми е готов, надявам се и твоя, така че нека отидем при Капитана и да обсъдим нещата. А и... Близнакова спомена, че по нейни изчисления, разположението на планетите около Фарс в момента са способни да създават някаква силна гравитация, която да забави навлизането в орбитата на нашата заветна цел!.. 
- Добре. Казах. - Надявам се, че не съм те засегнал или направил нещо, защото някак си не мога да забравя хей така моментите на нежност!...
Тя се усмихна, но очите и продължаваха да седят като изкуствени. Почти не мигаше и ако това се случваше то бе бавно, като клепачите и сякаш правеха пауза преди да се вдигнат...
- Не, всичко е наред, както казах! Наистина съм под напрежение. Ще ми мине. Всичко минава, нали знаеш... Точно тия думи съвсем ме приземиха. Какво искаше да каже с това? Че ще и преминат чувствата, желанията... Жени... Само те са в състояние да те изключат като прегорял щепсел...
Обсъдихме докладите с Войводов. Беше един приятен работен разговор, след който почти не усетих как мина деня. Всеки се ориентираше към приключване. Войводов се отправи към командира на техническия - Бойко Ръкоделев, за да го пита какво се случва с Венко Жилев. Разбрах го, защото шепнеше, но така че да го чуят всички. Ръкоделев кимаше съгласително, стиснаха си ръцете а Капитана пожела приятна вечер на всички и се оттегли в каютата си. Бусерски се присламчи веднага до мен и усмихнатите му очи ме подканваха въпросително кога ще напишем стиха..
отидохме в стаята ми. Отворих едно поле за писане на чернова, подадох му таблета си и му рекох:
- Ето, пиши каквото ти идва отвътре! Дори да не е във рими. Просто го напиши. След няколко минути, в които Радинел се мъчеше да извади на показ чувствата си, той ми даде да прочета следното:

"За мене ти си кат' Планета
аз искам да съм космонавт!
Дано излезе ми късмета
да бъдем вечно Ти и Аз!

Надявам се, че зодия Овен
подхожда си с една Лъвица
не знам аз моя асцендент
Обичам те! Аз твоя Принц съм!"

Останах втрещен!.. Бусерски е написал много весело и закачливо стихче! Какво нещо е любовта?.. Стана ми едно носталгично и се замислих откога не съм творил. Тази протоколност в работата бавно ме превръщаше в писател със стари лаври. 
- Ееее, Бусерски ама ти си бил талант! Мисля, че ще остане приятно изненадана! Нямам какво да добавя! Браво! Разбира се, че моя стих не би бил такъв ако пишех за Елина, но предвид отношенията на журналиста с Близнакова мисля, че творението му е брилянтно!
- Отивам да и занеса едно питие в стаята и ще и го прочета! Бусерски буквално изхвърча, окрилен от емоции...
Няколко минути по-късно докато замечтано мислех за Елина и в съзнанието ми се оформяше стих, се вдигна такава олелия, че всички изскочиха от стаите си и се питаха един друг какво става.. Бусерски очевидно бе отишъл да изненада дамата на сърцето си и като е видял че я няма е тръгнал да я търси. Гледката беше класическа и ако не се намирахме в Космоса, бих я определил като нещо нормално. Разбира се, че сме хора и нищо човешко не ни е чуждо в това число и пороците във всичките им нюанси. Войводов беше се облегнал на бюрото си със смъкнати панталони под коленете, а Близнакова, гола до кръста беше клекнала и очевидно не му правеше хороскоп. Капитана беше зачервен и потен, а тя тъкмо затриваше устните си, когато влюбеният Шекспир е нахлул, вероятно чувайки пъшкането на моногамният иначе, но в случая похотлив Капитан! Бусерски изпусна чашата с питието, смачка листа, на който старателно бе преписал творението си, извърна глава избута ме и приведен отиде към пулта си...
Аз притворих вратата и със знак всички да се прибират, сякаш нищо не е станало, влязох в стаята си.. Елина не бе разбрала какво се е случило, но Черноморски вече я осветляваше. Излегнах се и започнах да се смея така, както не помня от кога... Буквално се тресях.. "Какво става на този кораб, всички започнаха да откачат?"... Войводов псуваше като каруцар не заради друго, а защото бе забравил отключено. "Възбуденият мъж рядко мисли с правилната глава" . Помислих си аз, и започнах отново да смея до захлас...

                                                                      to be continued...

Danny Diester
07.10.2017