Мдаа, наистина жалко за цветята, помислих си и подритнах едно камъче. - Кирио Петро, Петро,... защо се умълча, не се ли радваш - подръпна ме по ръката малката - О не, напротив, радвам се, но не им носим нищо като подарък - смотулевих извинениетп - А и ти къде замина - попита тя - Изведнъж всички се разбягаха, ти си замина, татко замина с новата си жена някъде,баба се прибра на село при дядо и вече не ходи по пазарите, ние отидохме в новия апартамент. Защо така Петро - И аз не знам, по-точно но не сме избягали. Баща ти мисля, че живее в Лутраки, там в хотелите, но и него не съм го виждал от тогава, аз си бях в България, имах малко проблеми и се преместих после в друга квартира - направо безочливо излъгах. Какво е виновно детето за грешките на родителите си А след българката Биляна идваха разни жени, повечето гъркини, но с претенции а не научени да работят, защото учили-недоучили но поблазнени от доброто заплащане. Да, но хлябът не е пшеничената питка от приказките, има твърди кори. През зимните месеци нямаше кой знае каква работа из двора, пък и на мен не ми трябваше, че след петък идвало събота и неделя, имаше ли работа наименованието на деня за мен беше без значение, тръгвах и работех. Та два-три месеца бях по хотелите на Вангелис в Лутраки. Така и е разбрах точно, Вангелис бе закупил тези хотели, таверната или просто продължение на семейния бизнес от баща му, от чичо му. Важното за мен бе, че притежаваше два хотела, таверна и напусна банковата работа и се отдаде на хотелите, може би по-добър бизнес.Все се чудех, какъв е тоьи късмет у хората, бездетни или несемейни роднини, които им оставят много пари,разработен бизнес, имоти. Ами късмет , ше... Тогава Елени малко беше недоволна, защото не я караха с Мерцедес на работата, но Вангелис й купи Ауди А4, и отначало аз й бях шофьор, бодигард, с всичките му салтанати, по вратите, чакане пред къщи и пред банката. После станах придружител, докато тя свикне с шофирането. И когато слизах от колата, целият и аз миришех на скъпи Диор, Шанел, е дамски парфюми, но важното е , че миришех приятно. Ролята да изпраща-посреща малката пое майка й, кирия Дора.Едра жена, възпълничка, знаеше какво иска и как да го постигне. Тя се смееше когато ми споделяше, че загърбила голяма и пренаселена Атина и се преселили в едно селце, между Тива и Ливадя, и като на шега започнали с мъжа си земеделие.Иначе беше мъжкарана, товареше пикапа или микробуса със стока за седмичния пазар в квартала, разгърдваше малко повече снага, шегуваше се с купувачите и си продаваше стоката. Беше искала разрешение от Вангелис да й помагам на един пазар. Останах смаян от енергичността й. На кого ли се е метнала по мързел и леност дъщеря й Елени. Тогава й подхвърлих - Защо не прекупуваш някои зеленчуци, примерно зелен лук или трева тученица, щир. Ябълките и цитруси се гледат по-трудно, можеш да прекупуваш и тях, да има асортимент с една дума.И защо ходиш само на един пазар, в съседния квартал има също. - Добре, но ще идваш ли да ми помагаш, нали събота или неделя не работиш за Вангелис, ще ти плащам аз, но по-добре ще е да попитам него дали ще разреши. На кварталните пазари на дребно пъстрота и глъчка, градски хора, купуват повече отколкото могат да изядат и да носят в торбите. Зареждах масите с продукти, прибирах празните касети, кашони в микробуса, беше ми забавно. - Момче, ще ми помогнеш ли да пренеса продуктите до в къщи - ме помоли госпожа - С удоволствие, но ако разрещи кирия Дора, попитайте нея. Даде ми 5 евро за услугата, редно е да ги дам на Дора, нали. - Кирия Дора, ето 5 евро ми плати онази госпожа - и ги оставих под една касетка. Тя ме погледна, засмя се, едрие й гърди се затресаха от смеха - Петроо, Петро, кой носи торбите на госпожата, ти нали, парите са си твои. Кирия Дора бе доволна, че я питам или изпълнявам казаните ми работи без да мрънкам. - Всъщност ние имаме още къщата е Атина. Елени не я харесва, купихме й апартамент, та къщата не сме я продали, не че я някаква носталгия, но какво да правим парите. Кириякос, мъжа ми, казва, инфлацията ще ги изяде, какво са днес 100-150 хиляди евро в банката, после какво можеш да купиш с тях. Пари имаш, а нямаш къща, нека да си стои, даже не я даваме и под наем. Сега гаража го ползвам като склад за амбалажа, а и така наглеждам и къщата. На един пазар се запознах и с кириос Кириакос, бащата на Елени. Противно на очакванията ми за надменност, беше добър и хрисим човек, наблюдаваше ме как работя, как търча насам-натам, усмихваше се потайно. Към края на пазарния ден, кирия Дора бе изчезнала някъде из сергиите, извадо 100 евро с думите - Ето, това е от мен, и един съвет. Сега си млад и жизнен, но не се пазиш, претоварваш се и не го усещаш. Не знам, не изглеждаш алчен за пари, макар пари се печелят докато си по- млад, но прекалено си всеотдаен за работата която вършиш. Вероятно съм се изчервил от неудобство и започнах да мънкам - Не, аз така съм научен, щом ти плащат , трябва да работиш съвестно, да оправдаеш парите. Тогава си помислих, ето защо хората пушат цигари, не, че им е дотрябвало, но така печелят време, почиват си, а както казват работата не е заяк да избяга. Така разсъждавам сега, но не го правя и само философствам негласно. Междувременно Елени беше бременна, защото вече й личеше, излезе в отпуск няколко месеца преди. Не можеш разбра в къщи какво става, жени-помощнички, една си отива, друга идва, някаква се закотви като компаньонка и тя изпраща и посреща Хрисия. Близо две седници работех в хотелите в Лутраки. Приветлива и усмихната госпожица Мария ме напътстваше '' Смени тази крушка, оправи камерата, централната сателитна чиния ми се струва малко изместена, би ли погледнал кафе-автоматите, да освежим тези стаи или коридор...'' Вървях с карта-пропуск навсякъде, ядях, пиех кафе и безалкохолно когато си пожелая. Е, как веднъж кирия Мария не се намръщи или да е недоволна. - Петро, харесва ли ти Мария,... тя е новата ми приятелка. Не ме оъждаш за нищо, нали. Чувствам се така спокоен, че тя е около мен. Просто за 5-6 месеца откакто е тук визията на хотелите се промени, сменихме някои хора от персонала. Тя не е атинянка, от Патра е. Знае , че съм семеен и чакам второ дете. Не е против връзката ни, родителите й също...Баща й е капитан на ферибот, а помощник капитана му уж бил влюбен в Мария, влюбен за какво, баща й да го предложи в корабната Администрация за капитан. Оня се похвалил някъде, баща й научил и внесал предложение да го освободят. Майка й е шеф на ''Кадри''в Администрацията и го уволнили по непригодност. Самата Мария е юристка, завършила в Кембридж, Англия. Харесахме се още като оформяхме документите за моя собственост на таверна и хотелите, но чак сега сме заедно. Премигах учестено, какво да разсъждавам над споделеното и да давам акъл. - Кир Вангелис, радвам се за вас. Всеки има нужда от щастие, а надявам се и двамата няма да оставите децата, те не са виновни. - Петро, а ще можеш ли да запазиш всичко това в тайна, поне докато роди Елени - Бъдете сигурен в мен, все едно нищо не сте ми споделили. Мислех си, няма да правя умозаключения или съждения на глас, ами нещо ако се обърка, аз ще стана лощия, че съм говорил небивалици срещу Елени. А аз , не че не се уморявах, но разнообразието на работата ме крепеше. Нямах външни дразнители, ох тая не ми се обади, къде е, обичам ли я, а тя дали ме обича. Или ще ми дадеш ли на заем пари, ще ти ги върна, искам да ги зарадвам с подарък,.. а рожденния ден мине и замине, а аз чакам с пръст в устата да ги върне. Обикновенно така става, е ти за стотина евро ли си , бе... И от пиене на студена вода може да ме заболи гърлото. За това нямах да давам, но нямах и да взимам следва....