И като англичаните започнахме от времето, колко е приятно сега, после дъждове, ветрове.

- А ти откъде си. Говорът ти е като от Северна Гърция, не си атинянин - попита тя

- От северна Гърция, че и малко по на север, от България съм, а тук изкарах безплатни  курсове по езика, а аз си мисля, че говоря южняшки, атинянски - и двамата прихнахме в смях - А вие атинянка ли сте, всички се стремят към Атина ако не са

- Нее, и аз не съм атинянка, не си ли личи - не преставаше да се смее Теофила - Ето тук от едно селце на  6 километра посока Атина, старият път минава оттам, Аспраки. Малко е, но мен ми харесва, тихо, спокойно,...аа, има и море иа и планина. Живея отделно от родителите си, имам къща-вила или обратното на брега на морето. Завърших университета в Атина, но не ми харесва. Мама е атинянка . Трябва да си тръгвам, аз почивам и утре, ако не ти е доскучало с мен, да е стрещнем и утре тук на плажа.

Не знам как съм се усмихнал

- Не го приемай за '' Тази ми е в кърпа вързана'', просто искам с някого да поговоря не за пари, имоти, имане-нямане, а за обикновенните неща от живота.

- Нее, всичко е ОК- сконфузено отговорих - И аз почивам и утре, и ще те чакам, приятно ми е с такъв събеседник

Срещахме се в почивните си дни на плажа, плувахме, лудувахме  из водата, защото бяхме с бански костюми. Но в работно време, сложим ли униформата, наред с нея се преобразявахме и ние, е вярно, пиехме следобедно кафе заедно в барчето .

- Петро, голям проблем в къщи - изхлипа тя един следобед - Термосифона не подава топла вода, слънчевите батерии са  отишли, можеш ли да ги видиш

- Мога, но в сряда, не мога да напускам хотелите, Лутраки , без разрешение, нали съм 24 часа на линия. Ще изчакащ ден-два, ще ги оправя. А как ще стигна до Аспраки, а и не знам къде живееш

- Не се вълнувай за това, ще дойда да те взема, а ти си приготви ''докторската чанта '' и банския, не забравяй, че и в Аспраки има хубав плаж - усмихна се тя подкупващо.

Аз така бях си кръстил куфарчето с инструменти, с някои дреболии ''докторска чанта'' защото вътре имаше всичко от първа необходимост за дребен ремонт.

            Къщата -вила, разкош от всякъде. Ново и чисто, прохладно и уютно, и подредено. Голямата повреда, '' залепнало'' релето. Дали да се правя на голям майстор и да демонтирам и монтирам отново всичко, или просто смяна на релето. Смених го за пет минути.

- Я виж сега има ли топла вода 

- Има - констатира тя - Благодаря

- И само за едно реле ли дойдохме, всичко друго наред ли е из къщата - попитах  насмешливо

Тя се изчеви и нещо взе да мънка.

- Хайде, давай да оправяме всичко докато ''докторската чанта '' е отворена, сега е момента - не спирах да се смея

Имаше някакви контакти за смяна и притягане, патронник и брава  за смяна,  ел. ключ в гаража.-

- А тези две крушки  са изгоряли, имаш ли нови да ги сменя

- Крушки имам, но стълба нямам - виновно отговори тя

- Гъдел ли те е, аз ще съм стълбата - смеех се над шегата си - Ще седнеш на раменее ми, изправям се, а ти развиваш старите и слагаш новите крушки. Аз ще ти подавам новите , а ти  изгорелите

Клекнах, тя се покачи на раменете  ми, притисна глезени към гърба, изправих се внимателно. Тя разви крушката,подаде ми я, аз пододох здравата, зави я, продължихме 4-5 крачки така, отново същата манипулация на другата.

- Сега дръж се здраво, отиваме до ключа да видим какво сме направили,...натискай,.. браво на нас, особенно на теб - не спирах да се смея -  Светят.

- Мноого смешно, а не ме попита страх ли ме беше като ме разнасяше из гаража...

Клекнах бавничко, краката й опряха пода и слезе. Звънна мобилният й, само слушаше и поклащаше глава

- Петро, ще ме извиниш ли, възникна нещо спешно с нашите, ще се размине днес и утре с плажа. Да пийнем фрапе с домашни сладки и после ще те откарам в Лутраки., и колко ти дължа за работата.

- Нищо, просто услугата не беше кой знае каква, пък сме и колеги, кафето и добрата приказка плаща всичко. Ако има нещо за поправка при теб, при родителите ти, казвай, не се стеснявай.

Поднесе кафето  и сладките с табличка, облечена в бял широк дълъг панталон, бледо синя ризка. Сравнението ще бъде, кафето хубаво, а тя изящна.

               След няколко дни минах с ''докторската '' чанта покрай офиса й

- Утре почиваме, нали. А ще ходим ли заедно на плажа - попитах  усмихнато

- Не, имам по-добро предложение, каня те в къщи на вечеря. Но преди това имаме пропуснат плаж в Аспраки, става ли.

Кой може да устои на такова предложение и поглед на големи искрящи женски очи.

- Без малко да пропусна - продължи тя - Ще видиш и грекономия в действие, ще идем и на таверната на Ставро, всички ще са там, майка, татко, чичовци, лели. И да не пропуснат такова събитие, от Лутраки ще са  двама братов1еди със семействата си, ще падне голяма веселба.

Гледах я смаян и доста неловко, познаваме се от няколко месеца, а изведнъж да ме представи на цялата фамилия.

- Ще ти поясня,какво е грекономия, татко с чичовците имат лодка и ходят за риба, Ставро има псаротаверна, той е брат на една от лелите ми. Ние имаме лозя и татко прави вино и ципора, другия чичо има работилница-цех за безалкохолно, мама и лелите играят роля на сервитьорки и готвачки. Единствените гости сме ти и аз, и братовчедите с жените си.

Това е, ядеш, пиеш, благодариш и си тръгваш. Даже оркестъра е от по-далечни роднини.

Засмях се над тази грекономия.

Но беше повече от вълнуващо преживяване сред глъчка и сиртаки.

            На сутринта мързеливо се изтягахме по  плажа, препичахме се като земноводни на слънцето, охлаждахме се във водата  и не спирахме с шегите и смеха си.

- А ти само заради грекономията ли се върна в Лутраки, по-точно в Аспраки - попитах шеговито

Тя ме изгледа, поспря поглед за миг в боксерките ми и се впери в моите очи.

- Знаеш ли, може да изглеждам наперено момиче, хайде жена, но вероятно съм смотла, и мъже и жени сякаш странят от мен. Та за Атина ли, не можах да свикна с хаотичния живот Петро,ако тръгнеш с кола за работа, трябва да ечас-два по-рано. Ако тръгнеш с метрото, оглеждат те, тази се издокарала, а пътува като нас с метро, колежките само подигравки ръсят и се хвалят коя къде и с кого уж е била на бозуки. Мъжете ли,  наперени и самохвалковци, като допре до интимности, не били готови за такава връзка. А работех ''Човешки ресурси '' с КОЗМОТЕ, имах маминото жилище.

Събота и неделя всеки се изпокрил в къщи, няма с кого да изпиеш едно кафе. Затворих се в себе си и още от петък пристигах в Аспраки. Дядо ми е бил пресметлив човек, успял да построи на тримата си сина къщи, но далеч една от друга, да не се гледат и завиждат. Закупил парцели земя около морето и на Вуно, планината над селото. Татко построи тази къща-вила за мен, а за братовчедите купила апартаменти в Лутраки. И един ден не издържах, напуснах КОЗМОТЕ и Атина. За смяната на собствеността, от баща и чичо на Вангелис, разбрах на едно наше грекопарти. Позаинтересувах се, тогава търсеха персонал, харесаха ме, и аз харесах работата си. Срещам се с различни хора, ръководя ''Медуза'' успешно. Преди мен Мария е била  мениджер, но след като се сприятелиха с Вангелис, той я издърпа в ''Роял Глори'', а Вангелис много те цени Петро, вие приятели ли сте

- Не може да се каже приятели - засмях се - Отначало работех за родителите му, те ме препоръчаха. Кирио Вангелис  ме хареса, че не съм любопитен, не съм алчен за пари и си гледам съвестно задълженията... Е, разбира се няма работа която да ми се опре, даже зимно време боядисвах, ремонтирах из хотелите, да са готови за сезона. Покани ме да работя тук, не се двоумих, а го последвах. Нямаше и мен какво да ме задържи в Атина. Тук гледам да съм незабелязан, да се човъркам из машинариите. Някои ме упрекват '' Ти си отдаден на работата си, защото  вероятно  нямаш хоби ''

Напротив, имам хоби, да мечтая. Мечтая да имам семейство, жена, деца, да се обичаме, да работим, да пътуваме.

И на мен  в Лутраки ми харесва, харесвам работата си и това , че взаимно се уважаваме с Мария и Вангелис. Какво друго, е, ако имам...

Недовърших, а взех камъче и го хвърлих във водата, а то плиц, плиц, плииц по повърхността й и потъна...

следва...