24 авг. 2008 г., 22:30

* * *

1.1K 0 1
1 мин за четене

Отварям очи и виждам лъчите на изгряващото слънце. Те тихо са влезли през прозореца на стаята ми, изпълващи я с феерия от цветове. Теб те няма до мен, но виждам образа ти в съзнанието си. Лъчите галят с нежна ласка твоето лице... Толкова си красива... Като ангел слязъл от небето да покаже нещо приказно на хората и да разведри сивия им ден. И това приказно същество беше до мен в тъмнината. Слагам глава до сърцето ти, за да чуя туптенето му и равномерното ти дишане. За миг времето е спряло... Внезапно по устните ти пробягва слънчева усмивка. Дано сънуваш приказка, изпълнена с щастие и завършваща с "... и заживели щастливо..." Прегръщам те... вдишвам аромата на косата ти ... на тялото ти... Ти бавно отваряш очи. Присъствам на нещо магическо. Събужда се ангел, а това води и до началото на новия ден за мен. Привеждам се да те целуна, но... образът ти избледнява и изчезва. Забравих, че това беше картина от миналото. Защо ли тогава всичко изглеждаше толкова реално ? Помня докосването на устните ти... топлината на тялото ти... думите "обичам те" прошепнати в тъмнината... Не съм забравил, че не обичаш лампите, че не пиеш алкохол, че обичаш плюшени играчки... Обичаш и да спиш... Но забравих, че си ангел, който се чувства задължен да направи и другите щастливи. За момент бях егоист и си пожелах да си до мен... завинаги. А това за теб беше невъзможно. Обичам те и няма да те забравя ангелче. Не и докато лъчите на изгряващото слънце изпълват стаята ми с красота, която ми напомня за теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...