Фейсбук приятел

         Фейсбук приятел

   Щастието е невъзможно, защото не съществува. Навярно е една илюзорна представа на хората, свързана с желанието им да вярват, че то все някога ще се случи. Аз отдавна съм излязла от омагьосания свят на приказките, въпреки че обичам да ги пиша, особено в стихове.

   В търсенето на щастието човек твърде често се озовава в абсурдни ситуации, които всеки път му припомнят, че не се движи в правилната посока. Дори когато осъществиш някоя мечта, малко след това тя ти изглежда бледа и незначителна.

   Но да оставим моите разсъждения. Ще ви разкажа за Цвета – красиво, умно и интелигентно момиче с широки познания в областта на литературата и изобразителното изкуство. Двете висши образования дадоха насоката на интересите ѝ, а тя всеки ден ги развиваше. Работеше много като учител, а в свободното си време рисуваше. Днес обаче се застоя дълго време във Фейсбук, като безразборно четеше, каквото ѝ попадне. Лаптопът издаде звуков сигнал, който известяваше, че някой ѝ е писал в Месинджър. Цвета  имаше много приятели и това не беше необичайно, но тоя път видя, че ѝ е писал човек, който скоро ѝ беше пратил покана за приятелство. Тя я беше приела машинално, без да погледне профила му. Прочете съобщението. То беше кратко, точно и ясно: „Здравей, аз съм  в Ловеч. Искаш ли да се разходим на Баш бунар?“ Обикновено отказваше такива покани, дошли изневиделица. Провери профила му – от там се усмихваше млад атлетичен мъж, който живееше в София. Беше написал, че е необвързан и работеше в някаква фирма. Но защо пък не. Обичаше Баш бунар и имаше желание да се разходи. Потвърди и уговориха да се срещнат в центъра – пред катедралния храм.

   Нямаше време за губене. Цвета се облече старателно и се напръска с любимия си парфюм.

   Позна го веднага, съответстваше на снимката.

   –Здравейте, да се запознаем на живо – каза тя и подаде малката си изящна ръка.

   –Радвам се, здрасти, да караме на ти!

   Цвета кимна и двамата продължиха към Покрития мост.

   Разговорът не вървеше особено. Зададоха си обичайните въпроси кой с какво се занимава и замлъкнаха. Той се оказа готвач, а в профила информацията беше друга. Интересно, повечето готвачи са пълни, мислеше си Цвета, а Ангел е с добре поддържано телосложение. Той се опита да разкаже някаква история, доста цинична, и това я отегчи. Цвета не обичаше да готви, така че не искаше да говори на тази тема. Ангел пък нямаше представа от нейното увлечение, свързано с изобразителното изкуство.  Така  продължиха мълчаливо по дългата алея.

   Пролетно време Баш бунар е потънал в зеленина и е много красиво. В този час имаше доста хора. Много от тях ѝ бяха познати и поздравяваха.  Някои тичаха, други вървяха бавно и оживено разговаряха. Двамата така и не намираха обща тема. Стигнаха до Трай Дянко и трябваше да се връщат. Той си търсеше гадже и се опита да говори за това, но тя не обичаше такава директност и прибързаност и отклони разговора.

   Учителка при това! Сухарка! Едва ли ще се разберем. Това се въртеше в главата му. Тя пък си мислеше, че външността му е прилична, но май само нея си има… Работата като учител беше я научила да преценява бързо  хората. Когато имаше нов клас, много точно се ориентираше кои от децата имат по-голям потенциал за учене. Така и в случая усещаше, че са от различни светове или както казваха, че ги разделят един вагон книги.

   Ако си паснем в секса, няма проблем, нищо, че нямаме никакви допирни точки - продължаваха неговите мисли.

   Но този е луд, ако мисли, че ще се занимавам с него само заради добрата му физика.

   Този неизказан умствен диалог продължаваше през целия път. Когато отново влязоха в градската част, той директно я покани да отидат в апартамента му и да изкарат заедно нощта. Идваше ѝ да го прати по дяволите, но се усмихна сдържано и отказа. Какво самочувствие, поведението му ѝ изглеждаше комично.

   –Да се видим утре тогава?

   –Не мога, имам работа, която трябва да свърша –отговори бързо Цвета.

   –Е, ще се уговорим по-нататък – неопределено подхвърли той и се разделиха.

   Но тя знаеше, че по-нататък няма да има.

   Прибра се вкъщи, отвори лаптопа, искаше да го изтрие от приятели, но той  беше я изпреварил.

                                                                                            Мария Мустакерска