15.05.2022 г., 8:57

Фейсбук приятел

476 0 0
4 мин за четене

         Фейсбук приятел

 

   Щастието е невъзможно, защото не съществува. Навярно е една илюзорна представа на хората, свързана с желанието им да вярват, че то все някога ще се случи. Аз отдавна съм излязла от омагьосания свят на приказките, въпреки че обичам да ги пиша, особено в стихове.

   В търсенето на щастието човек твърде често се озовава в абсурдни ситуации, които всеки път му припомнят, че не се движи в правилната посока. Дори когато осъществиш някоя мечта, малко след това тя ти изглежда бледа и незначителна.

   Но да оставим моите разсъждения. Ще ви разкажа за Цвета – красиво, умно и интелигентно момиче с широки познания в областта на литературата и изобразителното изкуство. Двете висши образования дадоха насоката на интересите ѝ, а тя всеки ден ги развиваше. Работеше много като учител, а в свободното си време рисуваше. Днес обаче се застоя дълго време във Фейсбук, като безразборно четеше, каквото ѝ попадне. Лаптопът издаде звуков сигнал, който известяваше, че някой ѝ е писал в Месинджър. Цвета  имаше много приятели и това не беше необичайно, но тоя път видя, че ѝ е писал човек, който скоро ѝ беше пратил покана за приятелство. Тя я беше приела машинално, без да погледне профила му. Прочете съобщението. То беше кратко, точно и ясно: „Здравей, аз съм  в Ловеч. Искаш ли да се разходим на Баш бунар?“ Обикновено отказваше такива покани, дошли изневиделица. Провери профила му – от там се усмихваше млад атлетичен мъж, който живееше в София. Беше написал, че е необвързан и работеше в някаква фирма. Но защо пък не. Обичаше Баш бунар и имаше желание да се разходи. Потвърди и уговориха да се срещнат в центъра – пред катедралния храм.

   Нямаше време за губене. Цвета се облече старателно и се напръска с любимия си парфюм.

   Позна го веднага, съответстваше на снимката.

   –Здравейте, да се запознаем на живо – каза тя и подаде малката си изящна ръка.

   –Радвам се, здрасти, да караме на ти!

   Цвета кимна и двамата продължиха към Покрития мост.

   Разговорът не вървеше особено. Зададоха си обичайните въпроси кой с какво се занимава и замлъкнаха. Той се оказа готвач, а в профила информацията беше друга. Интересно, повечето готвачи са пълни, мислеше си Цвета, а Ангел е с добре поддържано телосложение. Той се опита да разкаже някаква история, доста цинична, и това я отегчи. Цвета не обичаше да готви, така че не искаше да говори на тази тема. Ангел пък нямаше представа от нейното увлечение, свързано с изобразителното изкуство.  Така  продължиха мълчаливо по дългата алея.

   Пролетно време Баш бунар е потънал в зеленина и е много красиво. В този час имаше доста хора. Много от тях ѝ бяха познати и поздравяваха.  Някои тичаха, други вървяха бавно и оживено разговаряха. Двамата така и не намираха обща тема. Стигнаха до Трай Дянко и трябваше да се връщат. Той си търсеше гадже и се опита да говори за това, но тя не обичаше такава директност и прибързаност и отклони разговора.

   Учителка при това! Сухарка! Едва ли ще се разберем. Това се въртеше в главата му. Тя пък си мислеше, че външността му е прилична, но май само нея си има… Работата като учител беше я научила да преценява бързо  хората. Когато имаше нов клас, много точно се ориентираше кои от децата имат по-голям потенциал за учене. Така и в случая усещаше, че са от различни светове или както казваха, че ги разделят един вагон книги.

   Ако си паснем в секса, няма проблем, нищо, че нямаме никакви допирни точки - продължаваха неговите мисли.

   Но този е луд, ако мисли, че ще се занимавам с него само заради добрата му физика.

   Този неизказан умствен диалог продължаваше през целия път. Когато отново влязоха в градската част, той директно я покани да отидат в апартамента му и да изкарат заедно нощта. Идваше ѝ да го прати по дяволите, но се усмихна сдържано и отказа. Какво самочувствие, поведението му ѝ изглеждаше комично.

   –Да се видим утре тогава?

   –Не мога, имам работа, която трябва да свърша –отговори бързо Цвета.

   –Е, ще се уговорим по-нататък – неопределено подхвърли той и се разделиха.

   Но тя знаеше, че по-нататък няма да има.

   Прибра се вкъщи, отвори лаптопа, искаше да го изтрие от приятели, но той  беше я изпреварил.

                                                                                            Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...