19 февр. 2008 г., 23:27

Fenix

1.3K 0 1

Какъв е смисълът на живота? Дали човекът е на този свят с някаква цел или просто е фаза от историята  на тази планета? Може ли светът да бъде променен или единственият начин е да се самоунищожи и да си отиде, както много предишни създания по тази земя? Има ли нещо, което ни ръководи и напътства или просто всичко е хаос, от който се плашим толкова, че да го обожесвим? Каква е целта ни да сътворим нов свят или да унищожим досегашния? Тези въпроси ме карат да се замисля за това защо съм този свят. Отговорът е, че всичко е въпрос на избор, изборът е между това да бъдеш създател или да бъдеш разрушител, между доброто за Земята  или доброто за личността.Човекът е песъчинка в пустинята, но дали тази песъчинка може да промени нещо. Моето мнение е, че може. Всеки човек е дошъл на този свят с цел, но само личният избор може да я изпълни. Аз знам своята, но не мога да я споделя. А ти кой път избираш? Този на създателя на бъдещето или на безличния образ без цел? Моето име е Иван Костадинов и аз съм създател.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Костадинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав характер демонстрираш - на победител. Поздравление!

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...