Битката на жените с килограмите винаги е била епична, но в моя случай на моменти се превръща в битка на живот и смърт. Буквално. Пък да кажеш, че съм някоя дебеланка, не съм. Просто на някои места съм малко по-пищна, отколкото ми се иска. От друга страна с физическите натоварвания съм по-скарана, отколкото са били Полша и Германия по времето на Хитлер.
Въпреки всичко един ден реших и аз – ще ходя на фитнес. Подбрах една приятелка, която след около два часа мрънкане най-накрая се примири и навлече спортния екип, и хайде в най-близката зала. Изпълнена с отчаяната амбиция на американски войник пред пещерата на Осама бин Ладен, влетях вътре и хвърлих победоносен поглед. Ей ме на, не се бъзикайте с мен, хора! Един тип ме попита какво търся, при което за малко да му отнеса главата. Как така какво търся, бе? Какво да търся в място като това?
Разбира се, винаги съществуваше възможността да съм дошла да се огледам за нова сърдечна тръпка, обаче предвид факта, че от присъстващите най-хърбавия те ...