Флажолетно (Из "Откровено за лудостта")
Без сълзи да плачеш в съновидения от истини, загубили тъгата си, без вода да пълниш небесното безвремие със спомени.
Да будиш слепите желания на жаждата, за да потулиш срамната заплаха от забвение.
Да разстилаш жертвени нозе в лицето на безсрамни очаквания и да грабиш от миговете на нестихваща потребност от любов, заключена в отдавна забравена мимолетна идея от детството...
Боли, като слънчево петно върху каменно величие на покрив в изоставена къща, като божие проникновение след пиянска свада, като затихваща страст след бурна наслада.
Боли... като сляпо доверие след погубена гордост, когато капките горест напомнят за себе си в тъмното, като ветрена пропаст, залостила дебри за птичи трели.
Боли, като слънчеви отражения върху напъпила зараза, отнемаща капка по капка от волята за живот.
Усещаш ли болката?!
Тя е най-истинското нещо, което можеш да си позволиш!
... а залезът малко по малко отнема пространството на светлината и го обладава с яростна наслада, пречупена от тихата надежда за топлина...
... забравих да помълча преди да те погаля и да притворя врата, за да не ме чуе стаената топлина в косите ти.
Ела после, защото не мога да те приема.
Ела после, защото не мога да ти дам нищо.
Ела после, когато отново ще мога да пиша с душата ти... за да не те оскверня и да не те погубя...
Ела после, когато миризмата на мамината супа ще крещи в сензорите ти, жадни за образа й, отдавна забравената тетрадка ще дращи таванската стая и ще напира да разпори пределите на очакванията ти. Разпилените ноти ще раздират тишината с флажолетна безизразност, а малкото същество, спящо в съседната стая ще събира парчетата несбъднати сънища, за да те стопли... с пареща отдаденост и тихо смирение пред прага на изоставената ти духовност.
12. 09. 08
Пловдив
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
