Фотографии
Фотографирам: свирка на локомотив и тичинков прашец. И следи от смола по шосето.
Вятърът композира. Композиция в лилаво-оранжево. Като неочаквана среща.
Искам да ме срещнеш. Да ме погледнеш с онези очи: слънчеви зайчета, играещи по кожата ми.
- Нощните птици винаги са били самотни. На това дължат чара си.
Обещаваш ми. Както винаги - обащания в червено.Червено със златисти нотки.
Чудя се дали совите могат да различат червеното. По-скоро - не.
Самотата ми има оттенъци. Мога да ги видя. Оттенък на черно и сиво. Тя звучи. Като цугулка и чело. Дали трябва да й се съпротивлявам или да я оставя да ми обещае?
Обичам да ми обещават. Да ми обещават... в червено, в златисто-червено...
Фотографирам: жужене на пчела и малки бръчици около очите. И лимонени дървета.
Чувам дишането ти. Като симфония. В полунощ. Създай ми симфония. Наречи я на мен.
Като кадифе. Като носталгия по цветовете. Моите цветове. Цветовете на самотата ми.
Искам да ме срещнеш. Да ме докоснеш с онези ръце: кладенец с жива вода.
И да си отидеш. Без да ми обещаваш в златисто-червено. Без да ми подаряваш симфонии. И да ме оставиш на черно-сивата ми самота. Самота със звучене на цигулка и чело.
Фотографирам: дърво без плодове. Без листа. Само ствол и корени. Дърво -мелодия. Дърво по обед. Разстояние от пяна. Камък. Усмивка на камък. Като колаж. Като послание.
Къща от захар и пясък. С ограда от чимшир... и охлюви. Голи охлюви на всяка крачка.
Като след дъжд. Като пречистване. Като писмо. От някой, който обича. До някой, който иска да бъде обичан.Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ралица Стоева Все права защищены
